понеделник, 19 декември 2016 г.

Срещи с автограф и други лит.срещи



Отдавна съм забелязала, че срещите с автограф са доста рискова форма на контакт между читатели и автори. Виждала съм пишещи хора да стоят на уреченото за даването на автографи място в напразно очакване някой да дойде при тях. Учудвала съм се защо е така, тъй като някои от тези автори бяха много популярни, други - просто нашумели напоследък, но при всички случаи би било логично да не остават задълго сами. А истината е, че край тях не се извиваше опашка от почитатели.
Независимо от тези мои наблюдения, когато издателят Пламен Тотев ми предложи да имам „Среща с автограф“ за романа ми „Искрено ваша“ на тазгодишния Коледен панаир на книгата, веднага се съгласих. Поканих трима-четирима приятели, съобщих за срещата във Фейсбук и на 13 декември от 18 ч. застанах пред щанда на издателство „Персей“. Организаторите ми предоставиха масичка, край която да седна, предупредиха ме, че мога да я ползвам 45 мин., разположихме на нея няколко екземпляра от книгата ми и аз зачаках с интерес. Бях психически подготвена никой да не дойде. Дори мъжът ми и синът ни, които ме подкрепят във всичко, точно в този момент бяха на работа и нямаше как да излязат по-рано, за да ми правят компания.  
Слава богу, още в първите минути се появиха мои приятели, после дойдоха и познати, които не бях очаквала. Край масичката спираха и непознати, някои ме питаха за какво точно се разказва в „Искрено ваша“ и открих, че ми е трудно да обясня с няколко думи и то така, че да ги заинтригувам. Започвах с : „Разказвам за времето, когато работех в БНР,… но и за това как човек може да се изправя отново след трудностите.“ Не всеки умее да се саморекламира, макар че напоследък се старая да го правя, защото в България повечето автори трябва да се справят сами с тази задача.
         Поговорих с доста хора и си тръгнах от „Срещата с автограф“ с чувство на искрено удовлетворение, най-вече, защото не бях отишла на нея с кой знае какви очаквания, а по-скоро – с любопитство.
Това се случи в първия ден на Панаира и после се отдадох на срещите с други автори, включени в програмата. Както и през предишни години, събитията, организирани в рамките на самия Панаир на книгата, съвпадаха по време с други, включени в Международния литературен фестивал, който течеше паралелно. Често се колебаех какво да предпочета и прескачах от зала в зала. Видях само началото и финала на разговора с хърватската писателка Дубравка Угрешич, която ме заинтригува още в младостта ми с оригиналния си роман „Щефица Цвек в лапите на живота“ - преди тридесетина години го четох в тогавашния бюлетин на Съюза на българските писатели. Докато тя говореше в Мраморното фоайе на НДК на 15 декември, в Литературен клуб "Перото" вървеше представянето на "Поезия" от мексиканския поет Хосе Емилио Пачеко в превод на Рада Панчовска - не исках да го пропусна, но закъснях и си тръгнах по-рано, за да се върна при Дубравка… Затова пък присъствах от край до край на разговорите с двама големи поети на нашето съвремие: поляка Адам Загаевски и унгареца Имре Оравец.
Отделно ще споделя някои впечатления от тези срещи, сега само правя кратка равносметка на видяното и чутото през последната седмица и освен дублирането на интересни събития, между които човек беше длъжен да избира, забелязах още нещо: от поетите, които участваха в програмата на Панаира на книгата и в Литературния фестивал, почти всички, с много малки изключения, пишат свободен стих. Не само в програмата, но и по коридорите на НДК не видях в дните от 13 до 18 декември колеги по перо, познати с майсторските си стихове с рими и ритъм: Николай Милчев, Георги Атанасов, Славимир Генчев...
Изобщо не искам да противопоставям едните на другите – всеки пише стиховете си, както му подскаже вдъхновението, но все пак палитрата на съвременната ни поезия би била по-пълна, ако имаше повече представители на мерената реч. Веднага може да ми опонират, че и свободният стих си е мерена реч, и в него има определен вътрешен ритъм.  Там е работата обаче, че невинаги има. Някои стихотворения са буквално прозаични текстове, представяни като поезия.   
И ако някои много добри български поети буквално липсваха от програмата, други се явяваха постоянно по сцените – един път като събеседници, друг път - като представящи книга, трети път – като модератори на разговор с други автори. Те се справяха с тези свои различни роли много добре, но оставяха усещането за всепроникващото си присъствие в програмите и на двете събития от последните дни в НДК. Повечко разнообразие от лица никак не би навредило.






Няма коментари:

Публикуване на коментар