Отдавна
съм забелязала, че срещите с автограф са доста рискова форма на контакт между
читатели и автори. Виждала съм пишещи хора да стоят на уреченото за даването на
автографи място в напразно очакване някой да дойде при тях. Учудвала съм се
защо е така, тъй като някои от тези автори бяха много популярни, други - просто
нашумели напоследък, но при всички случаи би било логично да не остават задълго
сами. А истината е, че край тях не се извиваше опашка от почитатели.
Независимо
от тези мои наблюдения, когато издателят Пламен Тотев ми предложи да имам „Среща
с автограф“ за романа ми „Искрено ваша“ на тазгодишния Коледен панаир на
книгата, веднага се съгласих. Поканих трима-четирима приятели, съобщих за
срещата във Фейсбук и на 13 декември от 18 ч. застанах пред щанда на
издателство „Персей“. Организаторите ми предоставиха масичка, край която да
седна, предупредиха ме, че мога да я ползвам 45 мин., разположихме на нея
няколко екземпляра от книгата ми и аз зачаках с интерес. Бях психически
подготвена никой да не дойде. Дори мъжът ми и синът ни, които ме подкрепят във
всичко, точно в този момент бяха на работа и нямаше как да излязат по-рано, за
да ми правят компания.
Слава
богу, още в първите минути се появиха мои приятели, после дойдоха и познати,
които не бях очаквала. Край масичката спираха и непознати, някои ме питаха за какво
точно се разказва в „Искрено ваша“ и открих, че ми е трудно да обясня с няколко
думи и то така, че да ги заинтригувам. Започвах с : „Разказвам за времето,
когато работех в БНР,… но и за това как човек може да се изправя отново след
трудностите.“ Не всеки умее да се саморекламира, макар че напоследък се старая
да го правя, защото в България повечето автори трябва да се справят сами с тази
задача.
Поговорих с доста хора и си тръгнах от „Срещата с автограф“ с чувство
на искрено удовлетворение, най-вече, защото не бях отишла на нея с кой знае
какви очаквания, а по-скоро – с любопитство.
Това
се случи в първия ден на Панаира и после се отдадох на срещите с други автори,
включени в програмата. Както и през предишни години, събитията, организирани в
рамките на самия Панаир на книгата, съвпадаха по време с други, включени в
Международния литературен фестивал, който течеше паралелно. Често се колебаех
какво да предпочета и прескачах от зала в зала. Видях само началото и финала на
разговора с хърватската писателка Дубравка Угрешич, която ме заинтригува още в
младостта ми с оригиналния си роман „Щефица Цвек в лапите на живота“ - преди
тридесетина години го четох в тогавашния бюлетин на Съюза на българските
писатели. Докато тя говореше в Мраморното фоайе на НДК на 15 декември, в Литературен клуб "Перото" вървеше представянето на "Поезия" от мексиканския поет Хосе Емилио Пачеко в превод на Рада Панчовска
- не исках да го пропусна, но закъснях и си тръгнах по-рано, за
да се върна при Дубравка… Затова пък присъствах от край до край на разговорите с
двама големи поети на нашето съвремие: поляка Адам Загаевски и унгареца Имре
Оравец.
Отделно ще споделя някои впечатления от тези
срещи, сега само правя кратка равносметка на видяното и чутото през последната
седмица и освен дублирането на интересни събития, между които човек беше длъжен
да избира, забелязах още нещо: от поетите, които участваха в програмата на Панаира
на книгата и в Литературния фестивал, почти всички, с много малки изключения,
пишат свободен стих. Не само в програмата, но и по коридорите на НДК не видях в
дните от 13 до 18 декември колеги по перо, познати с майсторските си стихове с
рими и ритъм: Николай Милчев, Георги Атанасов, Славимир Генчев...
Изобщо не искам да противопоставям едните на другите
– всеки пише стиховете си, както му подскаже вдъхновението, но все пак палитрата
на съвременната ни поезия би била по-пълна, ако имаше повече представители на
мерената реч. Веднага може да ми опонират, че и свободният стих си е мерена реч,
и в него има определен вътрешен ритъм. Там
е работата обаче, че невинаги има. Някои стихотворения са буквално прозаични
текстове, представяни като поезия.
И ако някои много добри български поети
буквално липсваха от програмата, други се явяваха постоянно по сцените – един път
като събеседници, друг път - като представящи книга, трети път – като модератори
на разговор с други автори. Те се справяха с тези свои различни роли много
добре, но оставяха усещането за всепроникващото си присъствие в програмите и на
двете събития от последните дни в НДК. Повечко разнообразие от лица никак не би
навредило.
Няма коментари:
Публикуване на коментар