Голота

През изминалата седмица се случи нещо, което ме шокира.

8 май 2019 г.

Преди малко по улица "Доспат" вървеше напълно гола жена. Около 35-годишна, със съсредоточено интелигентно лице, с коса, подстригана в хубава прическа. Вървеше без ни най-малко да се притеснява, все едно че е облечена. Тази софийска улица не е оживена, но все пак имаше минувачи, които се спираха, изумени като мен. Повечето бяха мъже и веднага изваждаха смартфоните си да я снимат. Две ученички се закикотиха и също се приготвиха да правят снимки, но им стана неудобно, когато ги погледнах и се отдалечиха. Жената вървеше по права линия, не поглеждаше никого. Никой не я заговори. Проследих я с поглед, докато стигна до близката градинка. Ако минеше през нея, щеше да е лошо, защото там винаги има деца. Точно пред входа на градинката жената разпери широко ръце, като че ли изпитваше огромна лекота и радост, и зави в една от съседните улици. Ужасното беше, че изобщо не изглеждаше луда. Жена с интелигентно, съсредоточено лице. И през ум не ми мина да я снимам. Защото не се знае на кой друг интелигентен човек в даден момент няма да му дойде до гуша от всичко, да захвърли дрехите си и да тръгне по улицата, както майка го е родила. Да не превръщаме това в сеир!

Споделих горния текст във Фейсбук. Но не ми олекна. Усетих, че вече не мога да мина по онази улица, без да си спомня шокиращата случка. Тя отново се връщаше в паметта ми, докато се превърна в стихотворение.   

Голота

И досега сърцето ми се свива

при спомена за голата жена.

Вървеше устремена и красива

в прожектора от дневна светлина.

По улицата редки минувачи

се спираха във ступор, като мен,

и гледахме как с твърда стъпка крачи

жената гола в делничния ден.

Вървеше, както майка я родила,

но нямаше окаян, жалък вид.

Дори помислих, че излъчва сила

и голотата й е неин щит.

Пред парка, пълен с майки и дечица,

почти нагази в свежите треви,

но спря, ръце разпери като птица

и рязко в близка уличка зави.

Каква ли чаша в нея бе преляла

та да отхвърли свян и суета?

Кого поиска, шествайки в квартала,

да зашлеви със свойта голота?

Не знам. Но щом изникне в паметта ми,

изпитвам остра нужда всеки път

не голата жена да се засрами,

а да изпита искрен срам светът.

Гергина Дворецка

10 май 2019 г.

 За илюстрация използвам една от снимките, които направих преди години в парка на Вигелан в Осло. Там всички скулптури са абсолютно голи. Жената, за която разказвам, приличаше на фигурата в средата.