Вече
повече от 5 години, откакто не работя в БНР, живея с постоянното усещане за
лекота и радост. Имала съм много щастливи моменти и през 39-годишния си трудов
стаж (без прекъсвания)
в тази медия, но колкото и да обичах работата си като радиожурналист, преглътнах и немалко горчивини, най-вече заради някое поредно началство. Причината е, че
повечето шефове не обичат хора, които с нещо ги засенчват, сиреч – могат да им
бъдат потенциална конкуренция. И когато някое от тези началства, които са ми
тровили удоволствието от любимата ми журналистическа професия, реши да се
кандидатира за пореден път за генерален директор на БНР, без никакво колебание
споделям публично какво лично аз съм преживяла под негово ръководство и колко
неподходящо е отново да се дава власт на това началство. Такъв беше случаят с
Валери Тодоров, с Александър Велев. Ето че и Антон Митов е мераклия да оглави
БНР за постоянно.
Не
ме интересува колко хора ще лайкнат текста, който пиша в момента. Знам със
сигурност, че доста ще го прочетат. За мен, да обясня, че един човек не е
подходящ за началник, защото съм имала малшанса да опозная всичките му
недостатъци като такъв, работейки под негово ръководство, е израз на гражданска
позиция, а аз никога не съм се колебала да заявя моята, независимо на кого това
ще се хареса или не.
Няма
да повтарям онова, което вече съм споменавала за Антон Митов в други публикации
в блога ми – по-долу прилагам линкове към някои от тях. Ще кажа само следното:
ако искате за генерален директор на БНР индивид, който просто ще заеме шефския
пост и ще остави всичко на самотек – т.е. други подмолни сили в медията да си
разиграват коня, както им е удобно, криейки се зад гърба му, но и пазейки този
гръб – то Митов е вашият човек! Това е същият социалистически тип началник,
който се кефи да заеме висока ръководна позиция със съответната висока заплата
и оттам-нататък – пей сърце! Има кой друг да върши работата, БНР е добре
смазана от години машина, функционира почти безпроблемно, дори и да я оставиш
на автопилот.
Никак
няма да се учудя, ако А.Митов има симпатизанти в медията. Първо, той обикновено
се държи непринудено и имаш чувството, че ти е голям приятел. Едва по-късно
може да достигне до теб как свирепо те е охулвал зад гърба ти и да се чудиш: „Ама
как е възможно, ние с него сме приятели!“ Ако пък никога не разбереш за злословията
му зад гърба ти, вероятно ще си останеш с впечатлението, че е голям
симпатяга и ще се радваш той да оглави БНР.
Друга
„симпатична“ черта на А.Митов е, че той изпитва органична неприязън към всякакви
форми на дисциплинираност. Когато през 80-те години на миналия век оглави
Младежка редакция на БНР, където отдавна работех и аз, първото нещо, което
направи, беше да премахне месечното планиране. „Отсега нататък планове няма да
има!“ Революционно! Стана ясно какво го е тормозело като редови журналист: да си
представи как ще се развива дадена тема от седмица в седмица, от месец в месец.
Естествено, директивата да не се правят месечни планове улеснява работата на
журналистите, но какъв е резултатът. С една дума – хаос! Губиш точна представа
кога за какво си говорил на слушателите. Обаче, напомням – така е по-лесно за
журналистите. Защо да не приветстват като началник някой, който отхвърля
планирането!
За
съжаление на Антон Митов, това негово безхаберие на всяка заемана от него
началническа позиция, в някои ситуации се е възприемало с възмущение. Напоследък
попаднах сред познати, които го знаят като председател на КТ „Подкрепа“ в първите
години след политическите промени през 1989 г. Избрали го хората за шеф на
синдиката, той поел охотно поста... и не се вестнал на нито едно събрание. Не съм била очевидец, цитирам коментари на мои познати, но след като съм работила с Митов, никак не бих се учудила да се е случвало. Хората се питали как е възможна такава безотговорност! Е, възможна е, когато
стана дума за Антон Митов.
И
още една немаловажна подробност: зам.-председател на КТ „Подкрепа“ по времето
на Антон Митов е била София Владимирова, днешната председателка на СЕМ, която
ще избира генерален директор на БНР! Аз си мислех, че се познават само от периода, когато той я доведе като сътрудничка в Младежка редакция на БНР, а се
оказа, че те имали и обща синдикална дейност – т.е. бездействие, защото и
двамата не се явявали на общите събрания на КТ „Подкрепа“.
Всичко
изброено дотук ме кара да повярвам на слуха, че в провеждания в момента конкурс
за генерален директор на БНР постът е предопределен за Антон Митов!
Само
че в мен възниква логичният въпрос: дали А. Митов няма да закрие и БНР?
Въпросът никак не е пресилен! Защото от дългогодишната Митова началническа
практика се вижда, че където мине, всичко се проваля: през 1997 г. той активно
съдейства да бъде закрита оглавяваната от него Младежка редакция в пр. „Христо
Ботев“, после отиде в частното радио Нет на Виза Недялкова и то също след време
беше закрито. При Радослав Янкулов беше привикан отново в БНР да оглави Радио „България“
и малко по-късно при Алекасндър Велев тази програма почти беше закрита. Май я
спаси това, че Митов вече не й беше началник, а го направиха шеф на „Златния фонд“ – архивът на БНР. От
този архив го извадиха преди месеци, за да го наздначат за временно изпълняващ
длъжността генерален директор на БНР, след като предсрочно беше прекратен
договорът на Светослав Костов.
Обаче, нека не забравяме, че където мине Антон
Митов, следва разруха. На шега, на майтап, както е казал народът, ама този
симпатяга може да види напълно сметката и на общественото радио.
Не знам защо все ми се върти в ума първият от фейлетоните
„Разни хора, разни идеали“ на Алеко Константинов, в който се разказва за един помощник
на администратора. Този литературен герой с неговите амбиции за издигане в
службата и с личностните му характеристики с нещо ми напомня персонажа, за който
пиша в момента. Който е любопитен, да прочете фейлетона на Алеко! На мен винаги
ми е бил забавен финалът му: „Ашколсун на кокона Поликсени!“
Във всеки случай, ако след избора на генерален
директор на БНР се оправдае слухът, че това ще е Антон Митов, от сърце ще кажа:
Няма коментари:
Публикуване на коментар