Къщата на магьосника в Рио

В момента с пълна сила се вихри карнавалът в Рио де Жанейро! Естествено, приятно ми е да си спомня, че и ние с Владимир Дворецки сме били на големия Самбадром, през който преминават представителите на различните школи по самба. Само че бяхме там не по карнавално време и не видяхме пищния спектакъл, а само отделни ученички по самба, които репетираха наблизо.

Ние тогава също се вживяхме в този пламенен танц, прииска ни се да го танцуваме, но май ни се получи като ръченица. Понятно е. 

Не за това ми е думата обаче, а за нещо, което често изниква в паметта ми, когато мисля за Рио, и ме очарова всеки път, когато си го представя – Къщата на магьосника.

Връщахме се от Ботаническата градина, до която бяхме стигнали с комбиниран билет за метро и автобус. Возехме се в автобуса по огромен булевард сред шпалир от високи сгради и изведнъж, най-неочаквано се случи чудото. През прозореца забелязах отдалече двуетажна къща с островърха куличка на покрива. С големи букви на фасадата пишеше “Casa do Mago” - Къщата на Магьосника! Беше вълнуващо! Възхитително! Добре, че въпреки магичността на мига, съобразих, че е хубаво да снимам Къщата. Успях да направя една-единствена снимка, но съм щастлива, че я имам! В паметта ми обаче мигът, когато нашият автобус профуча покрай магьосническата къща, продължава по-дълго. Първо я забелязвам като странен дисонанс с хармонията на многоетажните постройки наоколо, после все повече се убеждавам, че очите не ме лъжат, а наистина виждам пред себе си Къщата на магьосника. Взирам се като хипнотизирана в остъклената триъгълна куличка на покрива и с изумление откривам, че тя е пълна с бели и червени топки, които висят във въздуха. След това автобусът се отдалечава, но пред очите ми са все тези бели и червени топки, изпълващи остъклената триъгълна куличка на покрива. Бях покорена от гледката. Къщата на мага в Рио ме омагьоса!

В следващия момент автобусът подмина друга двуетажна сграда, също в дисонанс с близките високи блокове, но тя не беше запленяваща като Къщата на магьосника – просто една двуетажна постройка.

А над цялото преживяване се извисяваше статуята на Христос, която, ако няма облаци, се вижда почти отвсякъде в Рио.

Напоследък чета и слушам изказвания на хора, които се възпротивяват на снимането по време на пътувания. Твърдят, че фотообективът или видеокамерата отнемат от очарованието да се насладиш на гледките със собствените си очи, без посредничеството на техниката.

Аз съм на съвсем различно мнение. Известно е, че с времето човешката памет, неволно или по вътрешен подтик, изопачава фактите. Снимките не допускат това да се случва. Те са безпристрастни. Позволяват при второ и последващи разглеждания да бъдат открити детайли, които в момента снимащият не е забелязал. Или пък не ги е видял добре и са му се сторили доста по-различни от онова, което са.

Впрочем, това се случи и с моята снимка на Къщата на Магьосника в Рио. Наскоро реших да увелича всеки детайл в нея, за да я разгледам по-подробно поне отвън. Така забелязах, че Магът дава безплатни консултации – това също беше анонсирано на фасадата, но не го бях видяла веднага. Увеличавайки снимката, се приближавах все повече към Къщата и онова, което откривах, ми заприличваше на бутафория – големи гипсови скулптури, подбрани еклектично, с цел да създадат магична атмосфера.  Но мен ме вълнуваше най-вече триъгълната остъклена куличка на покрива, в която из въздуха бяха застинали бели и червени топки. Какво по-голямо доказателство за силата на Мага!

Все по-заинтригувано увеличавах изображението, вече надниквах през стъклото в самата триъгълна кула и видях очертания, които ми напомниха изображението на Богородица. А червените и бели топки, застинали във въздуха? Те се оказаха големи червени и бели цветя. Стояха на стеблата си, които отдалече не бях видяла, и ми се беше сторило, че висят в пространството. Може би бяха изкуствени? Това не се разбираше при фотоувеличението.

В крайна сметка единствената снимка, която успях да направя на Къщата на Магьосника в Рио, ми разкри тайната на моето омагьосване. Просто не бях видяла детайлите отблизо. Когато ги видях, прецених, че къщата всъщност е доста бутафорна. 
И как постъпих след това своя разкритие?

Във въображението си се отдалечих от Къщата на Магьосника на разстоянието, от което я видях за първи път през прозореца на автобуса, и пред мен магично просветна остъклената триъгълна куличка на покрива, в която висяха във въздуха червени и бели топки! Истинско вълшебство! 
Всъщност, вълшебството е в това да гледаш на всичко от подходящото разстояние. При всяко анализиране на детайлите магията се губи – както когато правим разрез на литературно, музикално или каквото и да е произведение на изкуството, за да тълкуваме похватите на автора. Може и да разберем как е постигнал магичния ефект на творбата си, но при анализа самият ефект избледнява или изчезва.   

Затова в спомена си аз отново виждам Къщата на Магьосника в Рио от разстоянието, от което тя ми се стори вълшебна, и запазвам този спомен като едно от най-красивите ми преживявания!