Време за себе си

 

Пандемията от Covid-19 разтърсва все по-силно дървото на живота ни и от него се откъсват листа – повечето вече пожълтели и по-слабо крепящи се на клоните, но понякога и още съвсем зелени. Болестта не подбира много-много.

Аз съм от листата, които по-лесно биха паднали при следващо раздрусване на дървото. Това не ме кара да изпитвам паника, нито да изпадам в униние. Само вече категорично съм решила да отделям повече време за себе си. Веднага се сещам, че за някои жени „повече време за себе си“ означава да отидат на релаксиращ масаж, да си направят фризура или маникюра. Нямам представа дали тези услуги се предлагат в момента по време на пандемията, но не за тях мечтая аз.

Имам нужда да се освободя от ангажиментите, които поемам по собствено желание – да приемам всяка покана за културно събитие с участието на приятели, да правя снимки, после да подбирам най-хубавите от тях и да ги споделям във Фейсбук, а ако фотоалбумът предизвика интерес, да напиша материал за събитието и да го публикувам на сайта ни. Повтарям, правя всичко по собствено желание и то ми доставя удоволствие, но събития има всяка вечер – вече при спазване на санитарните правила – а докато ги отразявам като журналист, не остава време да мисля за книгите, които съм започнала да пиша и за които все не ми остава време.

Естествено, ще се намери кой да каже: „Много важно! Да не би да си известна авторка, та някой да го е грижа какво пишеш и успяваш ли да го довършиш.“ Само че за мен никак не е важно дали съм известна авторка. Просто ми доставя удоволствие да пиша. Без никакво желание да се правя на интересна или важна, ще споделя, че отдавна започнах два романа и една поредица от книги за котки. Като всеки автор, дълбоко в себе си вярвам, че те ще предизвикат интерес, но и да не предизвикат, бих искала да ги допиша. Героите ми ме чакат и съм нетърпелива да се върна при тях, да се вживея отново в историите им. Ето това означава за мен да отделя повече време за себе си. А също така, най-после да сложа в ред архивите от предаванията ми в БНР, защото вече 6 години откакто не съм там, а от работа по сайта ни не успявам да подбера онова, което бих искала да запазя.

   Сега, когато получавам покани за събития, пояснявам, че съм в рисковата възрастова група и трябва да внимавам с Covid-19. Хората сигурно ми съчувстват: „Горката, как се е панирала от страх пред болестта!“ Всъщност аз се чувствам прекрасно! Вече съм решила да отделям повече време за себе си и го правя. Посвещавам това време не само на книгите, които пиша самата аз, но и на купчините произведения от други автори, които съм си приготвила да прочета, но все не мога. А какво удоволствие е да споделиш публично възхищението си от хубава книга!

Времето, което искам за себе си, реално е изпълнено с множество желани от мен духовни присъствия. Това ме прави щастлива.