Гафовете в ефир

 

Всеки, който е работил в радио или телевизия може да разкаже куп истории за гафове в ефир, станали най-вече по технически причини, но с очевидното участие на човешки фактор. Сетих се за това покрай нашумелия случай с репортера от БНТ, който отразява президентските избори в САЩ и по време на един от репортажите си оттам, докато не беше в кадър, започна да псува санитарната маска на лицето си, без да знае, че микрофонът му още е включен. Някои обвиниха за гафа звукорежисьора, който е трябвало да изключи микрофона му в момента, когато тръгва следващият видеоматериал, но е факт, че ако такива думи не бяха излетели от устата на репортера, нямаше да има никакъв проблем с все още включения микрофон.

Не знам как ще реагират шефовете на репортера от БНТ. В БНР, където бях журналистка в продължение на 39 години, след такива гафове обикновено следваха наказания. Впрочем, не съм сигурна дали са наказали репортера от програма „Хоризонт“, който по социалистическо време трябвало да интервюира на живо някакъв овчар. Преди включването в ефир, колегата подготвил събеседника си за едно по-оригинално начало. „Подкарай – казал му – овцете, както го правиш всяка сутрин! Да чуят слушателите първо теб!“ „Ама, както обикновено ги подкарвам ли?“ – уточнил овчарят. „Да, да, нека да е автентично!“ По онова време автентичната атмосфера в ефир много се ценеше. От студиото съобщават в слушалките на репортера, че вече е в ефир, а той дава знак на овчаря да започне. И се разнася: „Ууу-бря-бря-бря, ваш’та ….!“ Посипали се псувните като градушка над излизащите на паша овце. Добре, че звукорежисьорът в студиото реагирал бързо и изключил звука.

Тази случка е част от фолклора на Радиото. Наистина не знам дали са наказали репортера. Той просто е търсел повече автентичност и я е постигнал – събеседникът му се показал такъв, какъвто си е. А овчаря как да го накажат, че точно по този начин си подкарва овцете? Не е служител на БНР.

За други подобни гафове обаче обикновено се даваха обяснения и следваха административни мерки, особено преди 10 ноември 1989 г. Веднъж, докато настанявах в студиото участниците в предаването ми, в програмата се излъчваше концерт с военна музика по повод някакви съвместни учения на страните от Варшавския договор. Отидох за малко в кабината при звукорежисьорите, за да им дам екземпляр от сценария, и точно в този момент един от събеседниците ми, когото бях поканила да седи до мен, решил да провери какви са копчетата пред микрофона и натиснал гонга за точно време. Гонгът прозвуча стряскащо като камбанен звън на фона на бодра военна песен – май пееха изпълнители от братската армия на ГДР. На секундата при нас се изстреля от долния етаж целият екип на Централна апаратна: „Какво става? Кой натисна гонга?“

Очевидно бяха заподозрели умишлена провокация при излъчването на толкова важен концерт. Звукорежисьорката на моето предаване се паникьоса и веднага се обърна към мен: „Ще кажеш, че ти си била в студиото!“

„Е, как да кажа, че съм била в студиото, когато в момента съм при теб?“    

„А аз какви обяснения да давам за гонга? Все пак е твой събеседник! Ти си го поканила!“

„Като съм го поканила, да не съм му казала да натисне гонга!“

Влязох при събеседниците си в студиото и направих остра забележка на госта, натиснал злополучния бутон. Той изобщо не разбра за какво говоря. Реакцията му беше: „Е, голяма работа! Какво толкова е станало?“ Човекът – известен литературен критик – явно понятие си нямаше колко отговорно е да се работи в държавното Радио, макар че и в литературните среди тогава следяха да няма провокации.

Писах обяснения за случая, разказах всичко, както е било. Не ме наказаха, но не знам какво се случи на техническия екип.

Със сигурност обаче отнесе наказание звукорежисьорката, която при записа на едно предаване допуснала следния пропуск. Когато водещият на предаването направи грешка по време на запис, той повтаря в студиото сгрешената фраза. След една такава грешка, при повторението водещият прочел думичките малко по-бързо и останали две срички от предишния му запис, които звукорежисьорката пропуснала да изтрие. За беда, последните думи били „важни държавни документи“ и при излъчването на предаването в ефир прозвучало: „... важни държавни документи... менти (от предишния запис)“. Ето тези „документи... менти“ донесоха административно наказание на въпросната звукорежисьорка.

В интерес на истината, не знам дали след 10 ноември за такива гафове се налагаха наказания. Едно съм запомнила – щом си на живо в ефир, трябва да внимаваш какво говориш, защото не се знае в кой момент ще ти отворят микрофона. Случвало ми се е да си водим непринуден разговор със събеседниците ми в студиото, докато върви песен, и изведнъж да забележа, че червената лампичка пред мен свети – значи звукорежисьорът ни е включил в ефир! Обикновено ме предупреждаваха в слушалките, но се е случвало да пропуснат - хора сме. Това обаче ме научи да внимавам какво говоря, независимо дали си мисля, че ме слушат само хората около мен, а не голяма аудитория.

Слава Богу, никога не ме е било страх, че ще изпусна в ефир ругатня, защото в нашето семейство това не е  панацеята за излизане от трудна ситуация. А ако за някой репортер в БНТ или БНР е нормална реакция при стрес, трябва непременно да си смени чипа. Или професията.