Снощи до късно обсъждахме в месинджъра с една приятелка литературни теми и постоянно си пожелавахме „Лека нощ“, но пак някоя от нас добавяше нещо към разговора. Накрая й написах „Лека нощ за последен път!“ и изведнъж се сетих за едно мое стихотворение от ранната ми младост, което не съм включила в никоя от стихосбирките си досега. Писано е преди да срещна Владимир Дворецки, затова се ориентирах, че е от 1981 г., т.е. през 2021-а има кръгла годишнина! И реших да го споделя:
Лека
нощ, неочаквана обич!
Лека
нощ за последен път!
Няма
вече метафори нови.
Стихоплетците
ще заспят.
Колко
творчески вниквах във тебе!
Как
те нищих с лирична жар!
Според
поантата моят жребий
беше
радост или товар,
според
римата казвах сбогом,
възхвалявах
или клеймих...
Ти
си тръгна и днес не мога
да
напиша прочувствен стих.
Равносметката
поетична
бих
направила със замах,
ала
всъщност дали те обичах,
честно
казано, не разбрах!
Гергина Дворецка
1981
г.
Снимката към тази публикация очевидно е от младостта ми. Направена е от Владимир Дворецки, което също е очевидно от изражението на лицето ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар