Поетът, който живее в Рим

 

Написах това стихотворение за моя приятел от студентските години, талантливия поет Румен Иванчев, който от години живее в Рим. За нашето семейство Рим и самата Италия са много близки на сърцето - неведнъж в блога си съм разказвала защо. Вдъхнових се за това стихотворение, когато наскоро научих, че Румен, освен че описва дръвчетата като красиви образи в поезията си, реално ги засажда и отглежда. Щастлива съм, че стихотворението ми даде повод да изразя поне отчасти огромното си възхищение и любов към Вечния град.  

Снимката към публикацията е от Piazza del Popolo. Направена е, когато в края на юни 2013 г. с Владимир Дворецки бяхме в Рим, за да отпразнуваме 30-годишнината от сватбата ни.

На Румен Иванчев

 

Поетът, който живее в Рим,

с духа си докосва небето.

Градът е прекрасен и неустоим!

Пронизва те право в сърцето,

 

запраща те много години назад,

с триумфи и драми замайва.

Защото е Рим и е Вечният град

и в него усещаш безкрая.!

 

Сред този кипеж на безброй светове

поетът свой кът обитава.

Отглежда дръвчета, бере плодове

и стихове нови създава.

 

А в края на делника си обозрим

сънува приятели стари.

Защото поетът живее в Рим,

но духом е в свойта  България.

 

Гергина Дворецка

26.01.2021 г.