Наскоро разчиствах декоративната ни дървена кутия за хляб, в
която държим и подправки, и този път реших най-после да изхвърля малкото
пакетче със съставки за ароматно вино. С Владимир Дворецки си го купихме по
време на Античния фестивал „Сердика е моят Рим“, който се проведе на 20 и 21
септември 2019 г. сред останките от римски градежи пред ЦУМ и пред
Католическата църква. С мъжа ми много харесваме такива фестивали, макар че
някои скептици ги определят като бутафория. За нас това е театър под открито
небе, в който всеки може да влезе в роля.
В такива случаи често се получава и еклектично размесване на
различни пластове във времето – почитателите и на други исторически епохи се
включват в събитието, затова не се учудихме, когато видяхме древен римлянин да
си говори с продавачка в костюм от средновековна Западна Европа.
Приехме философски и това, че на сергията си тя и нейният колега
предлагаха медовина по рецепта на дядо Славейков от 1870 г. Купихме си от
медовината. Възхитихме се от вкуса й и си купихме още една бутилчица. Тогава
забелязахме малките пакетчета от бяла хартия и се поинтересувахме какво е
завито в тях. Младата средновековна дама ни обясни, че вътре има съставки,
които придават на виното разкошен аромат. Слагат се вечерта в кана с вино и на
сутринта то вече ухае невероятно. Жената говореше толкова убедено, че убеди и
нас колко хубаво би било да си вземем такова пакетче.
Реших да попитам как се казват тя и колегата й, за да ги спомена
в публикацията, която мислех да подготвя за сайта ни. Младият мъж отвори уста,
за да каже името си, но жената бързо отговори: „Ние сме Ханко и Мадам!“
Не знам защо, но това, че не пожела да ми каже истинските им
имена, поохлади ентусиазма ми от медовината и от симпатичното им излъчване.
Междувременно на Античния фестивал се случиха важни събития.
Император Константин Велики, който е изрекъл думите, че Сердика е неговият Рим,
дойде лично да поздрави жителите на града (тази роля изпълни специален гост от
Австрия) и раздаде няколко метални
кръстчета. Щастливи бяхме, че и мъжът ми успя да получи едно от тях и си го
пазим като реликва вкъщи. Бутафория, но свързана с артистични и наистина вълнуващи
спомени, защото лично си участвал в спектакъла!
В крайна сметка, не подготвих публикация за фестивала за сайта
ни, а само снимки във Фейсбук. Повече от две години не се наканих да напълня
кана с вино, в което да сложа вълшебните съставки, които купихме от Ханко и
Мадам. Истината е, че когато подбираме вина за вкъщи, те си имат достатъчно
приятен аромат, та да се налага да го облагородяваме и с допълнително вълшебство.
От време на време разгъвах пакетчето и забелязах, че в него има канелена
пръчица и шушулки от кардамон, но не се задълбочавах много в тайната на магията
за вино и пак оставях пакетчето настрани. Докато при последното почистване на
кутията, където го държах, не реших най-после да го изхвърля. Разтворих го още
веднъж, да го погледна за последно, и съставките вътре се разположиха някак
красиво върху бялата амбалажна хартийка. Вдъхнових се да снимам композицията, която
неочаквано се беше получила. Тогава забелязах, че сред подправките за вино има
и малко цветче от теменужка, както и друго цвете, което не можах да определя. И
почувствах магията! Цветчетата, и особено малката теменужка, не само бяха
трогателни, в тях имаше послание за обич и нежност. В този момент си помислих,
че Ханко и Мадам не са били само колеги, продаващи на обща сергия. За да
приготвиш вълшебство за вино като добавиш в него и цветче от теменужка, в
сърцето ти трябва да е имало и любов! Или само на мен така ми се струва, защото
ме е хванала магията?
А Ханко и Мадам ме гледат весело от снимката, която им направих
по време на Античния фестивал преди повече от две години, и по усмивките им не
мога да позная какво точно са вложили в своята магия за вино.
Така и не изхвърлих малкото бяло пакетче с вече мухлясалите
компоненти за вълшебен винен аромат. Изхвърля ли се бяла магия?
Няма коментари:
Публикуване на коментар