Блогът на Гергина Дворецка: Магията за вино на Ханко и Мадам

Наскоро разчиствах декоративната ни дървена кутия за хляб, в която държим и подправки, и този път реших най-после да изхвърля малкото пакетче със съставки за ароматно вино. С Владимир Дворецки си го купихме по време на Античния фестивал „Сердика е моят Рим“, който се проведе на 20 и 21 септември 2019 г. сред останките от римски градежи пред ЦУМ и пред Католическата църква. С мъжа ми много харесваме такива фестивали, макар че някои скептици ги определят като бутафория. За нас това е театър под открито небе, в който всеки може да влезе в роля.

В такива случаи често се получава и еклектично размесване на различни пластове във времето – почитателите и на други исторически епохи се включват в събитието, затова не се учудихме, когато видяхме древен римлянин да си говори с продавачка в костюм от средновековна Западна Европа.

Приехме философски и това, че на сергията си тя и нейният колега предлагаха медовина по рецепта на дядо Славейков от 1870 г. Купихме си от медовината. Възхитихме се от вкуса й и си купихме още една бутилчица. Тогава забелязахме малките пакетчета от бяла хартия и се поинтересувахме какво е завито в тях. Младата средновековна дама ни обясни, че вътре има съставки, които придават на виното разкошен аромат. Слагат се вечерта в кана с вино и на сутринта то вече ухае невероятно. Жената говореше толкова убедено, че убеди и нас колко хубаво би било да си вземем такова пакетче.

Реших да попитам как се казват тя и колегата й, за да ги спомена в публикацията, която мислех да подготвя за сайта ни. Младият мъж отвори уста, за да каже името си, но жената бързо отговори: „Ние сме Ханко и Мадам!“

Не знам защо, но това, че не пожела да ми каже истинските им имена, поохлади ентусиазма ми от медовината и от симпатичното им излъчване.

Междувременно на Античния фестивал се случиха важни събития. Император Константин Велики, който е изрекъл думите, че Сердика е неговият Рим, дойде лично да поздрави жителите на града (тази роля изпълни специален гост от Австрия) и раздаде няколко метални кръстчета. Щастливи бяхме, че и мъжът ми успя да получи едно от тях и си го пазим като реликва вкъщи. Бутафория, но свързана с артистични и наистина вълнуващи спомени, защото лично си участвал в спектакъла!

В крайна сметка, не подготвих публикация за фестивала за сайта ни, а само снимки във Фейсбук. Повече от две години не се наканих да напълня кана с вино, в което да сложа вълшебните съставки, които купихме от Ханко и Мадам. Истината е, че когато подбираме вина за вкъщи, те си имат достатъчно приятен аромат, та да се налага да го облагородяваме и с допълнително вълшебство. От време на време разгъвах пакетчето и забелязах, че в него има канелена пръчица и шушулки от кардамон, но не се задълбочавах много в тайната на магията за вино и пак оставях пакетчето настрани. Докато при последното почистване на кутията, където го държах, не реших най-после да го изхвърля. Разтворих го още веднъж, да го погледна за последно, и съставките вътре се разположиха някак красиво върху бялата амбалажна хартийка. Вдъхнових се да снимам композицията, която неочаквано се беше получила. Тогава забелязах, че сред подправките за вино има и малко цветче от теменужка, както и друго цвете, което не можах да определя. И почувствах магията! Цветчетата, и особено малката теменужка, не само бяха трогателни, в тях имаше послание за обич и нежност. В този момент си помислих, че Ханко и Мадам не са били само колеги, продаващи на обща сергия. За да приготвиш вълшебство за вино като добавиш в него и цветче от теменужка, в сърцето ти трябва да е имало и любов! Или само на мен така ми се струва, защото ме е хванала магията?

А Ханко и Мадам ме гледат весело от снимката, която им направих по време на Античния фестивал преди повече от две години, и по усмивките им не мога да позная какво точно са вложили в своята магия за вино.