Кой трябва да води телевизионни състезания

 

През изминалата седмица скандал в публичното пространство предизвика антисемитски текст, приписван на покойния вече гросмайстор Боби Фишер, който водещият на телевизионното състезание „Последният печели“, Орлин Горанов, изчете в ефир като коментар след отговор на зададен въпрос. Възмутителният текст предизвика незабавната реакция на хора, които го намират за недопустим и напълно неуместен в едно забавно и познавателно телевизионно състезание. Имаше обаче и отпор. Не всички се разтревожиха от станалото, а напротив – държат то по-бързо да бъде забравено и заметено под килима. Всъщност този гаф показа на светло много проблеми. Единият от тях е дали трябва да си живеем на лаврите на нация, спасила своите евреи през Втората световна война, без да държим сметка дали във всекидневието не нараняваме по някакъв начин – с вицове и непремерени изказвания чувствата и достойнството на нашите сънародници евреи. На това ще се спра по-подробно друг път, защото случилото се никак не е безобидно! Записът на състезанието е станал пред очите на много хора и готовият материал също е минал покрай много очи и уши, а на никого не е направил впечатление скандалният антисемитски текст.

         Другият сериозен проблем, който лъсна при въпросния гаф, е за ролята на водещия в едно подобно телевизионно състезание. Излиза, че той не носи никаква отговорност за думите, които произнася. Не се смята за длъжен да има някакво отношение към тях. Това стана ясно от реакцията на водещия Орлин Горанов. Мнозина го защитиха, защото той е популярен певец и симпатичен човек. Само че редно ли е воденето на подобно познавателно предаване, в което екипът поднася никому ненужни и дори скандални коментари за историческото минало, да се възложи на човек, който не носи отговорност за онова, което произнася? Естествено, че не е редно. В тази роля би трябвало да влезе човек, който влага в нея и някаква мисъл. Чаровникът Орлин Горанов очевидно не изпитва ни най-малко неудобство да заяви, че не е негова работа да мисли какво казва. Тоест, чрез него всеки може да прокара своя спорна идея или мнение, а публиката ще я приеме, защото априори харесва водещия. Имало е случаи телевизионно състезание да се води чудесно от актьор – незабравим е Петър Вучков в „Минута е много“, но при всички случаи е важно водещият да е човек, който осъзнава какво точно прави.

През дългогодишната си практика като радиожурналист в програма „Христо Ботев“ на БНР съм била свидетел как се правеше едно подобно състезание за слушателската аудитория – играта „Светофар“. Тази игра също имаше познавателен характер, но се подготвяше много внимателно.  Въпросите всъщност бяха предлагани от голям кръг хора, но верните отговори бяха проверявани предварително изключително стриктно. След отговора на слушателя често се давеше допълнителна информация по темата, но именно информация, а не субективен коментар. Това радиосъстезание се водеше от опитни и талантливи журналисти като Анна Яковлева, Цвета Шопова, Росица Панайотова, Александър Михайлов – лека му пръст! - и те носеха отговорност за думите си в ефир. Не биха се скрили зад ничий гръб, заявявайки, че друг е измислил въпроса или е добавил още текст към него. Затова намирам, че е много важно водещият да бъде не просто популярно симпатично лице, а мислещ човек, който е готов да понесе отговорност за онова, което е излязло от устата му. Или да не го произнесе, ако има способността да прецени дали е подходящо да му се дава гласност.

Преди години (от 2004 до 2006 г.) по бТВ вървеше състезанието „Вот на доверие“, водено от Иван Гарелов. Отначало се шокирах как този сериозен политически коментатор се е съгласил да води забавно телевизионно състезание, но много скоро се убедих, че той го прави изключително артистично и интелигентно, с приятно чувство за хумор. И досега вкъщи си спомняме с удоволствие това предаване – следяхме го редовно, очаквахме го с интерес. Ето какво е, когато водещият е мислещ човек, а не фигурант!  

Впрочем, в играта „Вот на доверие“ участва и певецът Орлин Горанов и 10 пъти спечели състезанието. Накрая вече му беше неудобно и дори умишлено се стараеше да изгуби, но пак ставаше победител. Тогава останах с чудесни впечатления от него: хем талантлив певец, хем човек с добро сърце! 

Изводът ми след всичко написано дотук е, че Орлин Горанов може да е добър певец и добър човек, да става за участник в телевизионно състезание... но не и да бъде негов водещ. Личното ми мнение е такова. Сигурно някой ще го оспори, но поне съм стигнала до него със собствения си ум, а не ми го е вложил друг в устата.