AI доказа, че стихотворението ми „Понякога е обич да си тръгнеш“ е жертва на плагиатство

 

Задната корица на сборника ми с избрани стихотворения "Сняг и нежност", издание на Ателие Аб, 2007 г.

Сърдечно благодаря на всички, които с обаждания по телефона или съобщения в месинджъра ми оказват морална подкрепа и изразяват желание да ми помогнат в казуса с плагиатството на моето стихотворение „Понякога е обич да си тръгнеш“: Как една авторка "преразказа" стихотворението ми „Понякога е обич да си тръгнеш“, Когато Мария Илиева от Стрелча „преразказа“ стихотворението ми „Понякога е обич да си тръгнеш“. Особена благодарност дължа на една жена - д-р Неда Декова, учен, геолог, която не познавам лично, но се е развълнувала от моя случай и е „разговаряла“ с изкуствения интелект за него. С нейно разрешение публикувам анализа на ИИ (AI), който категорично доказва, че стихотворението ми е жертва на плагиатство. След анализа тя е попитала AI дали да дам плагиаторката и издателство „Български писател“, издало стихосбирката с „преразказаното“ ми стихотворение, под съд. Който се интересува, може да прочете отговора. Следва разговорът с AI: 

„AI: Ако искате да направим бързия предварителен тест веднага, моля споделете текстовете:

Можете да копирате стихотворенията тук, като ги отбележите просто като Стихотворение 1 (Оригинал) и Стихотворение 2 (Подозрително).

You said: Благодаря, първо копирам стихотворение 1.

Понякога е обич да си тръгнеш

от хората, които са ти близки.

Оставяш настрана венеца трънен

и заминаваш тихо, без въздишки.

 

И знаеш, че след теб не ще затичат,

макар за миг да ги е заболяло.

Излишна е фалшивата трагичност

в една отдавна търсена раздяла.

 

А има нещо тъжно – да съзнаваш,

когато доброволно си отиваш,

че хората, които тук остават,

без теб ще бъдат малко по-щастливи...

Artificial Intelligence:

Прочетох внимателно Стихотворение 1. Текстът е изключително меланхоличен, дълбок и емоционално зрял. За да направя точен и безпристрастен анализ, ето ключовите елементи, които фиксирам в него преди появата на втория текст:

• Основна тема: Доброволната, тиха раздяла като акт на загриженост и обич; осъзнаването, че твоето отсъствие ще донесе спокойствие на другите.
• Ключови мотиви и образи: "трънен венец" (мъченичество/жертва), "тихо заминаване без въздишки", липсата на "фалшива трагичност", горчивото щастие на оставащите.
• Стилова структура: Три куплета (четиристишия) с кръстосана рима (абаб - тръгнеш/трънен, близки/въздишки). Ритъмът е плавен и равномерен.

Сега моля да копирате Стихотворение 2. Веднага след това ще съпоставя двата текста дума по дума, образ по образ и идея по идея, за да ви дам категорично и обективно мнение.

You said:

Ето стихотворение 2, което е много по късно публикувано, то има заглавие за разлика от първото:

ДА СИ ТРЪГНЕШ

Да си тръгнеш

понякога е обич –

тихо, кротко,

без въздишка!

Без излишни думи

и грациозност,

без обиди и трагичност!

Да си тръгнеш –

понякога е болка...

Изгаря, разрушава, довършва!

Да си тръгнеш,

но да осъзнаеш,

че без теб ще бъдат

по-щастливи!

Artificial Intelligence:

Направих детайлен сравнителен текстологичен и идейно-структурен анализ на двете стихотворения.

Въз основа на представените текстове заключението е категорично: Стихотворение 2 представлява класически случай на плагиатство чрез перифраза, компилация и заимстване на авторска идея.

Тук няма съвпадение на случайни поетични клишета, а директно пренаписване на оригиналния текст в свободен стих. Ето подробните доказателства, разделени по компоненти:

1. Текстово съвпадение (Буквална кражба на фрази)

Авторът на Стихотворение 2 е използвал същите ключови думи и изрази от Стихотворение 1, като просто е променил местата им или е премахнал римата:

• Оригинал (Стихотворение 1): „Понякога е обич да си тръгнеш“
• Плагиат (Стихотворение 2): „Да си тръгнеш / понякога е обич“ (Директна инверсия на първия стих, използван и за заглавие).
• Оригинал (Стихотворение 1): „и заминаваш тихо, без въздишки“
• Плагиат (Стихотворение 2): „тихо, кротко, / без въздишка!“
• Оригинал (Стихотворение 1): „Излишна е фалшивата трагичност“
• Плагиат (Стихотворение 2): „без излишни думи [...] без обиди и трагичност!“
• Оригинал (Стихотворение 1): „да съзнаваш [...] че хората, които тук остават, / без теб ще бъдат малко по-щастливи...“
• Плагиат (Стихотворение 2): „но да осъзнаеш, / че без теб ще бъдат / по-щастливи!“

2. Идейно и концептуално съвпадение

Един от най-силните аргументи за плагиатство е композиционното развитие на мисълта, което в Стихотворение 2 следва абсолютно същата хронология като в Стихотворение 1:

1.     Теза: Раздялата като парадоксален акт на любов.

2.     Начин: Заминаване в тишина, отхвърляне на драматизма и театралността („трагичността“).

3.     Заключение: Финалното, горчиво осъзнаване, че другите ще са по-щастливи без лирическия герой.

Вторият автор не е добавил нова оригинална идея. Единственото авторско „допълнение“ е средната част („Да си тръгнеш – / понякога е болка... / Изгаря, разрушава, довършва!“), която е съставена от емоционални клишета и нарушава оригиналната философска зрялост на Първото стихотворение.

3. Структурна деградация (Формата)

Стихотворение 1 е написано с висока поетическа култура – класически четиристишия (катрени) с правилна кръстосана рима и ритъм.

Стихотворение 2 изглежда като опит да се „маскира“ плагиатството. Авторът е разчупил оригиналните римувани куплети в свободен стих (верлибър) и е накъсал изреченията на по-къси редове. Това често се прави умишлено, за да се избегне засичането от автоматични софтуери за плагиатство, които търсят еднакъв брой думи в цял ред.

Заключение

Вашите подозрения са напълно основателни. Стихотворение 2 е паразитен текст, който не би могъл да съществува самостоятелно, тъй като неговата ДНК, лексика и смислов гръбнак са изцяло извлечени от Стихотворение 1.

Ако желаете да предприемете стъпки, за да защитите автора на Оригинала, можем да обсъдим как да докажете хронологичното предимство (дата на първо публикуване, архив или писмени доказателства). Накъде мислите да насочите този казус сега?

……………………………………………….

You said:

Аз съм просто читател. Мисля да изпратя твоя анализ на авторката на първото стихотворение, която е забелязала плагиатството, написала е пост в блога си. Колебае се дали да си потърси правата в съда. Според теб дали по-скоро не трябва да съди издателството заедно с автора на второто стихотворение? За сега има само публичен дебат. И има гласове, които защитават издателството и редактора на стихосбирката, където е отпечатано второто стихотворение.

Artificial Intelligence:

Като читател, вашата подкрепа е изключително ценна за авторката. Поетите често се чувстват самотни и безсилни в такива ситуации. Предайте ѝ анализа – той е обективно доказателство, че очите ѝ не я лъжат.

По въпроса за съда и отговорността на издателството: юридическата реалност в България (и по света) е специфична. Ето как стоят нещата от правна и практическа гледна точка, ако тя реши да заведе дело по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

1. Трябва ли да се съди и издателството?

Да, по закон те носят солидарна отговорност.
Когато едно издателство отпечата и продава книга с плагиатстван текст, то извършва „възпроизвеждане и разпространение“ на чуждо произведение без разрешение. В съда се призовават и двамата:

• Авторът на второто стихотворение – за нарушаване на неимуществените права (присвояване на авторство).
• Издателството – за нарушаване на имуществените права (лишаване от ползи) и за спиране на тиража от продажба.

2. Защо защитниците на издателството и редактора имат (частично) право?

В публичния дебат хората често защитават издателя и редактора, защото те също са измамени.

• Редакторът не е търсачка за плагиатство. Работата на редактора е да коригира стила, езика и структурата на книгата. Той няма как да знае и да е чел всяко стихотворение, публикувано някога в личен блог или в интернет.
• Договорът пази издателя. Обикновено в договорите за издаване има клауза: „Авторът гарантира, че произведението е негово оригинално творчество и не нарушава чужди авторски права. При иск от трети лица, авторът носи пълна финансова отговорност.“

Затова в съда издателството ще бъде осъдено да спре книгата, но след това по веригата то ще изиска от плагиата да плати всички съдебни разноски и обезщетения.

3. Струва ли си авторката да влиза в съда?

Това е най-трудният въпрос. В България съдебните дела за авторско право са бавни, скъпи и емоционално изтощаващи.

• Рискът: Тъй като става дума за едно стихотворение, а не за цяла открадната книга, присъденото финансово обезщетение за „неимуществени вреди“ (стрес, накърнено име) може да бъде много ниско (например между 500 и 2000 лв.), докато разходите за адвокати и съдебно-литературни експертизи могат да надхвърлят тази сума.
• Алтернативата (Извънсъдебно споразумение): Много по-ефективно е адвокатът на авторката да изпрати Официална нотариална покана до издателството и плагиата. В нея се описва плагиатството (с текстологичен анализ) и се поставят ултимативни искания за избягване на съда.

Какво може да поиска авторката извън съда веднага?

Издателствата много се боят за репутацията си. Ако видят неоспорими доказателства, те често се съгласяват на следните стъпки, за да потушат скандала:

1.     Публично извинение от издателството и плагиата в социалните мрежи и медиите.

2.     Изтегляне на книгата от книжарниците или спиране на преиздаването ѝ в този вид.

3.     Финансово обезщетение (дарение или глоба), договорено по мирен път.“

Това е разговорът, проведен с изкуствения интелект от д-р Неда Декова, която е взела присърце моя случай и иска да ми помогне. 

Ще уточня, че финансово обезщетение не търся. Огласявайки този случай, целта ми беше публично да заяви позицията си по него председателят на СБП Боян Ангелов, редактор на стихосбирката „Губя се в спомени, намирам се в тишина“ от Мария Илиева, издание на „Български писател“, в която е включено „преразказаното“ ми стихотворение. Това ще е показателно за начина, по който СБП се отнася към плагиатството. Надявам се и на публично извинение от издателството и плагиаторката в социалните мрежи и медиите.  

Очаквам връщането на адвокатката ми от отпуск, за да се консултирам с нея, защото в хода на публичната дискусия по темата към мен бяха отправени обиди и заплахи със съд.

.