Преди два дни споделих
публично мнението си за възстановяването на националната награда за литература „Никола
Вапцаров“. Мисля, че след като съществуват
национални награди на името на не особено известни поети и писатели, като
например учредената през 2014 г. в гр. Стрелча Национална литературна награда „Богдан
Овесянин“ - писател с местно значение и с абсолютно непознато на широката
публика творчество, е нормално да има национална награда на името на
поет, известен в цяла България и с почитатели по цял свят. Оказа се, че много
хора споделят мнението ми, но противниците на наградата ме заляха „с кални
потоци от ропот и град от словесна атака. – Почакайте – казвам, - почакайте,
нека... Но те ме прекъсват сърдито“: „Вапцаров е предател, терорист, убиец!“
Един от опонентите ми дори отиде толкова
далече във фантазиите си, че описа Вапцаров като изпълнител на мокри поръчки на
партията – един вид килър, бил пишел стиховете си, „докато е бърсал револверите си от кръв и ги е смазвал,“
т.е. дори не ги е използвал по предназначение, за да стреля, а е удрял хората с
тях по главите. Попитах го къде е прочел това, но не ми отговори. Едва ли го
пише в книгата „Оловна тишина“ на Ивайла Александрова, която често ме подканят
да прочета. Знам, че е документална, но вече писах, че не ми се гледат документи, които показват на какво е способен човек, когато
е жестоко притиснат от обстоятелствата. То е все едно да гледаш снимки,
безпощадно направени, когато някой е изпаднал в унизяваща достойнството му
ситуация. Тогава човек просто не е себе си. Никой не би пожелал да видят самия
него в подобна ситуация. Но такава е съдбата на известните – изследователите могат
да ровичкат във всеки детайл от живота и дейността им, буквалното да ги
разкостват и да вадят всичко на показ.
По повод обвинението, че
Вапцаров е предател, защото е извършвал дейност в полза на чужда държава, СССР,
припомних моменти от речта на Чърчил, произнесена в деня, когато нацистка
Германия напада СССР, 22 юни 1941 г. От нея тук ще цитирам само един откъс: „Заплахата
за Русия е заплаха за нас и е заплаха за Съединените щати, така както каузата
на всеки руснак, борещ се за своя дом и огнище, е кауза на свободните хора и
свободните народи от всяко кътче на земното кълбо.“ Т.е. всеки, който в онзи момент е помагал на СССР,
е застанал на справедливата страна на барикадата. Повече цитати от речта на Чърчил има в публикацията ми За наградата "Никола Вапцаров"
Особено ме озадачи аргументът на
опонентите ми, че Вапцаров справедливо е осъден на разстрел, защото е действал
срещу установения обществен ред в страната. В заповедта за разстрела директно
пише, че е работил срещу „нашите съюзници германците“. Не им ли е неудобно на
използващите този аргумент? Гордеят ли се, че в онзи момент България е била
съюзник на нацистка Германия? Нямали ли са право несъгласните с това да
действат?
Благодарна съм на обичаната и
уважавана от мен преподавателка и преводачка от френски Галина Меламед, която
също се включи в дискусията под поста ми:
„Правителството на маршал Петен осъжда
на смърт генерал Де Гол, защото е напуснал Франция и е организирал Съпротивата,
нарушавайки войнската клетва. Но той спасява Франция. Няма френски антифашист,
който да не е почитан от французите. Колко улици има на името на Арагон, Елюар,
Габриел Пери. Няма защо да ги изреждам. И те са получавали пари от СССР.
Срам ме от съотечествениците ми, които след
83 години така ожесточено воюват с един прекрасен поет. Разстрелян от власт, която
е сътрудничела на фашисткия режим в България.“ – добави Галя Меламед.
Контракоментарът на Стоян
Стоянов във Фейсбук беше: „Ето разликата с
изнесените "примери". Вапцаров се бори срещу държавата България като
агент на СССР. Парашутисти, подводничари и бойните групи, които получават пари
за дейността си, имат една цел- установяване на съветска власт в страната.
Съюзниците на СССР имат друга цел- само капитулацията на Германия и
денацификацията ѝ.“
На това му
отговорих: „И
една важна подробност - Вапцаров е вярвал, че ще бъде установен обществен
строй, при който ще бъде "животът по-хубав, животът по-мъдър". Вярвал
е, че се бори за едно по-хубаво бъдеще на народа си. Не е негова вината, че не
си е представял цялата картина у нас след победата над хитлеризма.“
От днешна гледна точка някои вменяват в
престъпление вярата на Вапцаров, че победата на Червената армия ще донесе по-справедлив
обществен строй, но тогава такава вяра са имали много хора в Европа. Поетът е
искал България да стане място, където „ще се радват на труда си хората и ще се
обичат като братя“! Такава е била мечтата му. Борил се е, за да я осъществи.
Да, заблуждавал се е, идеализирал е „съветския модел“, както бихме се изразили
днес, но е платил с живота си за своята мечта.
Скъпата ми приятелка, преводачката и
издателка Дора Минева, която очевидно е против наградата на името на Вапцаров, ме
попита каква съвременна поезия ще бъде награждавана с това отличие, когато
знаем, че стиховете му са силно политически ангажирани и в тях има призив за
съюз с СССР. Отговорих, че наградата на негово име би трябвало да е бъде за
стойностна поезия, заредена с човеколюбие, реализъм, но и с оптимизъм, каквито
са Вапцаровите стихотворения.
А ако отнесем същия въпрос към наградата „Христо
Ботев“, която също се предвижда да бъде възстановена? Каква поезия ще бъде
отличавана с нея. Той е писал за борбата срещу османското владичество. Няма как
в днешно време да очакваме подобна тематика от съвременните автори. Просто и с
двете награди може да бъде удостоявана поезия с високи художествени качества.
Да видим дали и около Ботевата няма да се
оформи дискусия, защото от днешна гледна точка някои определят завземането на
парахода „Радецки“ като терористичен акт, а пък и през хъшовския си период
поетът не е бил винаги пример да добро поведение. Но това е станало в
по-далечни времена и няма как да му се сложи политическа стигма.
Съществуват толкова много литературни
награди на името на знайни и незнайни за широката публика писатели и поети, за
които никой не се замисля какви личности са били и достойни ли са да има
отличие на тяхно име. Вапцаров е твърде ярък и затова привлича толкова
гръмотевици и кални свлачища върху себе си.
Истината
е, че и без награда на негово име, той ще си остане ярък и обичан от мнозина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар