В
началото на месец май отидох на остров Корфу за първи път. На всеки се случва
да отиде на някое място за първи път и в това няма нищо необикновено, но никога
не съм се замисляла дали в моя вече дългогодишен живот ще има неща, които ще
видя и преживея за първи път. Оказа се, че това винаги е възможно. Какво на
остров Корфу, или както го наричат гърците Керкира, ми се случи за първи път:
За първи път имах реалното усещане, че
съм сред облаците, без от тях да ме разделя стъклото на самолетния илюминатор –
едно невероятно чувство, че облаците са съвсем близо до теб, че в буквалния
смисъл на думата плуваш сред тях. Това стана по време на пътуването ни с
ферибота от град Парга към остров Корфу. Може би защото наскоро беше валял дъжд
и облаците не бързаха да си отидат, но наистина никога до този момент не ги бях виждала в такава непосредствена близост до себе си – с невероятни
приказни форми и оцветени в променящите се багри на залеза. Същото усещане, че
облаците са съвсем близо до мен имах и на следващия ден, при първата разходка
по плажа край курортното селище Агиос Йоргиос – Св.Георги. Тогава наивно си
помислих: как гърците да не създадат такава божествена митология, когато са
чувствали облаците така близо до себе си!
Другото нещо, което ми се случи за
първи път на остров Корфу, беше да видя растения, които досега не съм срещала: дървото
кумкуат, с плодове, подобни на дребни лимончета, но които не се ядат сурови, а
се приготвят като сладко или ликьор...
или растения, чиито названия не знам, но
изглеждат невероятно: храст с яркочервени цветове, напомнящи четка за
почистване на бутилки...
или огромни кактуси, които приличат на конструкция от
дебели овални плочи...
или дребни цветчета по пясъка край морето, от които се
проточват дълги бели лентички.
И още нещо невероятно: за първи път толкова
често ми се случваше на един и същ храст да забележа цветове в различни багри –
например, едно кичесто растение, чието име не знам, и по което цветовете бяха
или съвсем лилави, или съвсем жълти или пъстри...
.... още повече се изненадах, когато
и на един крехък розов раст открих цветове в различни багри: представете си бледорозова,
червено-жълта и червена роза, разцъфнали на общо стъбло.
За първи път ми се
случи да видя и съчетание от разцъфнал розов храст, преплетен с клоните на лимоново
дърво, отрупано с плодове, или градина с израснали едно до друго маслинови,
лимонови и портокалови дървета – маслините току-що прецъфтели, а лимоните и
портокалите – натежали от плодове.
Друго, което ми се случи за първи път в
Корфу, е, че видях цяла поляна със светулки. Още по-интересното беше, че
поляната се намираше между двуетажните сгради в нашия почивен комплекс. Няколко
думи и за курортните комплекси на Корфу – сградите високи по 4-5 етажа, са
изключителна рядкост, повечето почивни станции са на два етажа. Тук не е прието
музиката да гърми от заведенията по цяла нощ – цени се спокойствието и тишината,
навсякъде е изключително чисто. Да се учудваме ли, че островът привлича толкова
много посетители през лятото!
Историята на остров Корфу също е
нетрадиционна за тази част на Европа. За първи път островът е споменат от Омир
в Одисея.
Любопитен момент от миналото на
острова е, че той никога не е бил завладяван от турците. Венецианците, които са
го владели от 1386 до 1797 г. са успели да отбият османските атаки. Наполеон
завладява Корфу през 1797 г. От 1815 до 1864 г. той е под владението на
британците. Можете да си представите как всичко това се е отразила върху
културното наследство на острова и го превръща в любимо място за посещение.
По интересен начин европейската история се отразява и в една от
забележителностите на Корфу – дворецът Ахилион, построен межу 1889 и 1891 г. от
императрицата на Австрия и кралица на Унгария Елизабет, известна като принцеса
Сиси.
След убийството на императрицата в Женева тази вила е продадена от дъщеря
й на герамнския кайзер Вилхелм ІІ. Любопитни са промените, които той прави:
императрица Елизабет е имала афинитет към драматичните моменти в историята и на
видно място в градината е поставила статуя на умиращия Ахил – герой, от когото
се е възхищавала.
По-късно Кайзер Вилхелм е сложил на видно място в парка
Огромна статуя на Ахил в пълния му блясък, защото фигурата на умиращия герой не
му се е струвала подходяща за величието на Райха.
Императрица Сиси е поставила
на видно място в парка и паметник на поета Хайнрих Хайне, когото много е
ценяла. Впоследствие кайзер Вилхелм заменя паметника със статуя на самата принцеса
Сиси.
В определен период от време голямата
зала на горния етаж в двореца е била и казино, когато Ахилеион е даден на
концесия на частна фирма...
По времето, когато бяхме на острова,
навсякъде можеха да се видят плакати във връзка с изборите за ЕП през този
месец. Навсякъде имаше и следи от
кризата – тук-там затворени, изоставени ресторанти, неустояли на финансовите
проблеми... Но срещите с гърците – сърдечни, приятелски настроени, искрено
дружелюбни – вдъхва надежда за бъдещето на Гърция в ЕС. Така че настоящето на
Европа също напомняше навсякъде за себе си. Бих завършила с думите, че на
остров Корфу (Керкира) не само има невероятни
екзотични растения, но и нишките на европейската история са се преплели по
оригинален, невторим начин.
Този
текст прочетох в предаването си „Европа без граници” на 7.05.14г. и тук
прилагам линк към сайта на програма „Хр.Ботев” – началото на рубриката
„Европейска разходка” е от 21-та мин. на записа:
Няма коментари:
Публикуване на коментар