Мигновение

През парка на далечното вълшебство,

където ходех на разходка с татко,

прибирам се в най-ранното си детство,

в което баба прави бяло сладко,

в което мама пламенно мечтае

каква ще бъда като по-голяма,

а аз се скривам в детската си стая

и никакви досадни грижи нямам.

И вече съм на крачка от страната

на приказки реални и безплътни...

Но някой тихо чука на вратата.

Добрата фея? Или е синът ми?

Гергина Дворецка

8.05.14 г.