събота, 26 април 2014 г.

Рубриката „Електронната Европа” в „Европа без граници” и някои неудобни констатации

Рубриката „Електронната Европа” в предаването ми „Европа без граници” по БНР не е обстойно представена в сайта на радиото – някои от записите се изгубиха при смяната на фирмата, поддържаща сайта. Освен това често темата за новите технологии в живота ни е била неотделима от основната част на предаването ми. Бих казала, че тази рубрика е продължение на просъществувалото 4 години (от 1998 до 2002 г.) предаване по пр. „Хр.Ботев” на БНР „Информационното общество”, на което в определен период от време бях водеща и аз.  През 2002 г. предаването беше закрито, въпреки протестните докладни, които писах до дирекционния съвет на пр. „Хр.Ботев”.  И досега мисля, че това беше абсурдно решение, не само защото днес в националната медия можехме да имаме предаване за новите технологии с над 15-годишна история, а и защото нямаше логика да се лишаваме от специализирана територия за толкова важна тема в нашето съвремие. Предстои да пиша за абсурдните програмни решения в БНР, на които съм била свидетел и потърпевш през последните години.
         Днес обаче се връщам към рубриката си „Електронната Европа”. С интерес гледам започналите дебати от изборната кампания за нови евродепутати и все си мисля за електронния вот, който е нещо напълно нормално в някои страни. Лично аз никога няма да гласувам по електронен път в България! Казвам го напълно убедено, въпреки че изключително много държа на въвеждането на новите технологии във всекидневието ни. Вече се уверих, че броенето в българските сайтове може да бъде манипулирано и аз никога няма да им се доверя като гласоподавател! От два месеца следя броя преглеждания на рубриките си в обновения сайт на БНР. Вече многократно съм писала, че периодично тези бройки се редуцират, понякога драстично - с по 30-50, вместо да се увеличават. Това продължава и досега, макар че загубите вече са по-малки: днес, 26 април, рубриката ми „Стани полиглот” беше с 35 преглеждания по-малко от вчера (от 1548 снощи – 1517 тази сутрин). Анонимен представител на фирмата, поддържаща сайта на БНР, преди време неофициално обясни, че понякога има срив в системата, който води автоматично до намаляване на отбелязания брой преглеждания. По съвет на специалисти започнах да наблюдавам и материалите на други колеги в сайта на БНР – избрах си рубриката „Моята любима дума” на колежка много ценена от шефовете ни. При нея няма редуциране на броя преглеждания. Напротив, тази едноминутна рубрика, в която от години се задават два еднотипни въпроса: „Коя е любимата ви дума?” и „Как ще продължите изречението: Българският език е...?” от месец събира невероятен брой посещения: от 796 на 9 април до 1814 днес, т.е. над 1000 за 17 дни. Само за сравнение ще спомена, че между 3 и 26 март същата рубрика беше събрала общо 59 преглеждания за 23 дни – нещо напълно реалистично. Изведнаж обаче рубриката, без да се промени с нищо, без никакви отбелязани споделяния в сайта на БНР и без да се качва на други платформи започна да печели все повече почитатели. Случвало се е да се окаже, че за една нощ 40 човека са слушали "Моята любима дума". Така се стигна до фантастичната цифра 1814, която може да бъде видяна днес в сайта на БНР. Как ви се струва: между 3 и 26 март същата рубрика беше събрала общо 59 преглеждания, а между 26 март и 26 април - от 294 до 1814, т.е. с 1520 повече! Същевременно бройките преглеждания на рубриките на човек, недолюбван от ръководството на БНР, намаляват непрекъснато? Естествено, че става дума за манипулация. Вече разговарях с немалко хора по този въпрос. Обясниха ми, че броячите, показващи колко са посещенията в сайта, се осигуряват от администратора. Значи администраторът на сайта на обществената медия БНР изпълнява лични поръчки на представители на ръководството, които по стародавна социалистическа традиция са набелязали определени колеги за отличници, а други – за лузъри и не допускат реалните факти да докажат обратното.

         Разбрах и за други варианти да се натрупват бройки преглеждания в сайтовете – имало хора от БАН, които си доработвали допълнителна сума към заплатите като „кликали” за определен материал в интернет. Не знам дали е градска легенда, но в случая с рубриката „Моята любима дума” може и да е вярно. Разбира се, добре е предположението да се провери. Така че предстоят проверки в рубриката „Електронната Европа”! В случая използвам като отправна точка манипулацията, на която аз съм била потърпевша, но на която може да бъде подложен всеки в България, щом фирма, поддържаща сайта на обществената медия БНР, си позволява такова драстично действие. И отново се връщам на въпроса дали бих гласувала в България по електронен път. Отговарям: Никога! Тепърва на различни платформи ще обяснявам защо.  Прилагам и линк към рубриката ми „Електронната Европа”:

Няма коментари:

Публикуване на коментар