Помниш
ли, помниш ли?... Розов зюмбюл
най-настървеният
враг ми подаде!
Вятърът,
меки чорапи обул,
тъпчеше
всички житейски прегради!
Някой
разкаян до сълзи познат
гузно
на моята порта почука
и –
помирена със целия свят –
аз
му простих за обидната клюка!
Някой
приятел, с когото, уви,
често
във спорове остри се губим,
великодушно
пред мен заяви,
че
ще забрави за думите груби!
Помниш
ли, помниш ли?... Всеки бодил
бяхме
превърнали в истинска роза!
А
над главите ни Първи април
пръскаше
прах за всеобща наркоза.
Гергина
Дворецка
от
стихосбирката „Шарени думи”, изд. „Литавра” 1996 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар