неделя, 6 април 2014 г.

Всеки със съдбата си

Щастливи ли са хората, които
единствено с любов са обкръжени?
Всеобщите любимци на тълпите,
напълно неприличащи на мене...

Навярно е приятно да те сгрява
припяващото дитирамби хорче
и искрено да ти се умиляват
като на сладко шарено ковьорче.

Аз също бях обичано момиче
и също бях родена за принцеса,
но после имах жребий по-различен.
А всъщност, мойта орис ми харесва!

Аз знам какво е смърч да те обрули,
ако внезапно твърде ярко блеснеш,
и знам какво е насред залп от хули
сърцето ти да се изпълни с... песен!

Аз знам какво е да не се огъваш,
когато срещу тебе нож изваждат...
да се препъваш... и да те препъват,
да се изправяш и да се възраждаш.

Аз знам какво е да изглеждаш крехка,
но кръста си да носиш към Голгота
и да усещаш с всяка своя клетка
безкрайното богатство на живота!

19.01.2014 г.


Гергина Дворецка

Едно стихотворение, което написах два дни преди рождения си ден през тази година. Публикувам го днес, когато блогът ми има рожден ден и навършва 1 година!

                                                    Снимка: Владимир Дворецки

Няма коментари:

Публикуване на коментар