неделя, 6 април 2014 г.

Началник коментира въпрос на подчинен в БНР

Кратка равносметка от вчерашния ден, след като публично зададох въпроса коя фирма поддържа сайта на БНР. Отговор на въпроса не получих – така и не разбрах коя е фирмата, но на постинга ми се отзова г-н Иво Тодоров, програмен директор на БНР, към когото лично се бях обърнала. Неговият коментар е показателен за ставащото в БНР.
         Според установената още от социалистическо време традиция,  началникът трябва да парира сурово всеки сигнал за нередност в работната среда. Така постъпи с мен и г-н Тодоров. Той си беше направил труда да преброи знаците в постинга ми, но не и да обърне внимание на повдигнатия от мен проблем. Да си един от най-големите началници в радиото и да заявиш публично, че нередностите със сайта на БНР не са в твоята компетентност, говори доколко началството при нас мисли за медията ни като цяло. Прилича на бюрократично прехвърляне на търсещия отговор от гише на гише.
         Защо е важен проблемът, че в сайта на БНР броят преглеждания на материали от един автор периодично намаляват, а на друг, който е любимец на началството, в същия момент започват главоломно да растат?
         1. Това много прилича на манипулация и при всички случаи не отразява реално интереса на слушателите към дадена рубрика, т.е. има подмяна на вота на аудиторията.
         2. Ако все пак проблемът е чисто технически и фирмата, поддържаща сайта, не може да се справи с него седмици наред, значи става дума за зле направен избор на фирма.
        3. Сега много се говори за електронно гласуване при избори. Лично аз, ставайки свидетел и потърпевш на ставащото с моите материали в сайта на БНР, няма да имам доверие, че ако гласувам по електронен път, вотът ми ще бъде реално и обективно отчетен. Явно в България нито техниката, нито манталитетът ни са като в Естония, където електронното гласуване е нормална практика.       
         Т.е. констатираният от мен проблем със сайта на БНР не само подронва доверието в него, но е предупреждение какви опасности може да крие в бъдеще електронният вот у нас. Би било нормално, който и да е висш началник от медията ни да научи за този проблем, да го постави на общо обсъждане от ръководството. Явно обаче няма да стане така.
         В коментара си по моето запитване програмният директор на БНР ме „разобличи”, че не познавам йерархията на мениджмънта в медията. Тук лъсна поредният проблем с липсата на прозрачност в общественото радио: много бих искала да знам кой началник за какво отговаря при нас, но ако търсите органиграма на сайта ни, няма да я намерите. Чуваме по коридорите, че Радослав Янкулов прави разни структурни промени, но няма къде да прочетем какви са те. Йерархията на мениджмънта в БНР е обвита в тайнственост и анонимност и не е наша вина, че не я познаваме.
         Накрая г-н Иво Тодоров ме иронизира, че само мъжът ми е лайкнал вчерашния ми постинг за проблемите със сайта на БНР. Аз пък бих казала, че щом след 31 години брак човекът до теб във всеки момент те подкрепя, то си е истинско лично постижение, с което не всеки може да се похвали! А че у нас хората предпочитат да се дистанцират от този, който отправя критични въпроси, е всеизвестен факт. Виж, ако бях началник, и да бях написала постинг, че отивам да ям кюфтета, веднага щях да получа десетки лайквания! Но аз не съм шеф и не се радвам на такава публична популярност, дори когато поставям сериозни проблеми. Радвам се обаче колко много хора ми казват: „Чета това, което пишеш в блога и във фейсбук!” Така че, в името на прозрачността, която дължим на данъкоплатеца, ще продължавам да повдигам завесата над ставащото в обществената ни медия, независимо как ще бъда контраатакувана от началството.
         Приятна неделя на всички!

         

Няма коментари:

Публикуване на коментар