Кратка
равносметка от вчерашния ден, след като публично зададох въпроса коя фирма
поддържа сайта на БНР. Отговор на въпроса не получих – така и не разбрах коя е
фирмата, но на постинга ми се отзова г-н Иво Тодоров, програмен директор на
БНР, към когото лично се бях обърнала. Неговият коментар е показателен
за ставащото в БНР.
Според установената още от социалистическо
време традиция, началникът трябва да парира
сурово всеки сигнал за нередност в работната среда. Така постъпи с мен и г-н
Тодоров. Той си беше направил труда да преброи знаците в постинга ми, но не и
да обърне внимание на повдигнатия от мен проблем. Да си един от най-големите
началници в радиото и да заявиш публично, че нередностите със сайта на БНР не
са в твоята компетентност, говори доколко началството при нас мисли за медията
ни като цяло. Прилича на бюрократично прехвърляне на търсещия отговор от гише
на гише.
Защо е важен проблемът, че в сайта на
БНР броят преглеждания на материали от един автор периодично намаляват, а на
друг, който е любимец на началството, в същия момент започват главоломно да
растат?
1. Това много прилича на манипулация и при
всички случаи не отразява реално интереса на слушателите към дадена рубрика,
т.е. има подмяна на вота на аудиторията.
2.
Ако все пак проблемът е чисто технически и фирмата, поддържаща сайта, не може да
се справи с него седмици наред, значи става дума за зле направен избор на
фирма.
3. Сега много се говори за електронно
гласуване при избори. Лично аз, ставайки свидетел и потърпевш на ставащото с
моите материали в сайта на БНР, няма да имам доверие, че ако гласувам по електронен
път, вотът ми ще бъде реално и обективно отчетен. Явно в България нито техниката,
нито манталитетът ни са като в Естония, където електронното гласуване е
нормална практика.
Т.е. констатираният от мен проблем със
сайта на БНР не само подронва доверието в него, но е предупреждение какви
опасности може да крие в бъдеще електронният вот у нас. Би било нормално, който и да е висш началник от медията ни да научи за този проблем, да го постави на общо обсъждане от ръководството. Явно обаче няма да стане така.
В коментара си по моето запитване
програмният директор на БНР ме „разобличи”, че не познавам йерархията на
мениджмънта в медията. Тук лъсна поредният проблем с липсата на прозрачност в
общественото радио: много бих искала да знам кой началник за какво отговаря при
нас, но ако търсите органиграма на сайта ни, няма да я намерите. Чуваме по
коридорите, че Радослав Янкулов прави разни структурни промени, но няма къде да
прочетем какви са те. Йерархията на мениджмънта в БНР е обвита в тайнственост и
анонимност и не е наша вина, че не я познаваме.
Накрая г-н Иво Тодоров ме иронизира, че
само мъжът ми е лайкнал вчерашния ми постинг за проблемите със сайта на БНР. Аз
пък бих казала, че щом след 31 години брак човекът до теб във всеки момент те
подкрепя, то си е истинско лично постижение, с което не всеки може да се похвали!
А че у нас хората предпочитат да се дистанцират от този, който отправя
критични въпроси, е всеизвестен факт. Виж, ако бях началник, и да бях написала
постинг, че отивам да ям кюфтета, веднага щях да получа десетки лайквания! Но
аз не съм шеф и не се радвам на такава публична популярност, дори когато
поставям сериозни проблеми. Радвам се обаче колко много хора ми казват: „Чета
това, което пишеш в блога и във фейсбук!” Така че, в името на прозрачността,
която дължим на данъкоплатеца, ще продължавам да повдигам завесата над
ставащото в обществената ни медия, независимо как ще бъда контраатакувана от
началството.
Приятна неделя на всички!
Няма коментари:
Публикуване на коментар