Един
нов началник в БНР преди дни писа под мой постинг, че проблемите на медията ни,
които коментирам във Фейсбук и блога си, са измислени. Нищо не измислям.
1.
Сериозен проблем е, че седмици наред се опитвам да разбера коя фирма разработва
платформата на сайта на БНР, но тя продължава да е обгърната в тайнственост. Фирмата
е спечелила обществена поръчка и е редно името й да е посочено в сайта ни –
така тя публично поема и отговорността за работата си. Това обаче не е така.
2.
Самият сайт на БНР, макар и с по-модерен дизайн от предишния, има недостатъци:
- В
него не е предвидена възможност за коментари на посетителите – т.е. той не е
интерактивен.
- Заглавията на предаванията не фигурират на
видно място в сайта и могат да бъдат намерени, само ако се кликне на някоя
буква от азбуката. Не всички заглавия обаче са известни на посетителите на
сайта и те едва ли ще имат търпение да обходят цялата азбука, за да разберат
каква е продукцията на съответните радиопрограми.
- Непрекъснато
се говори за безспорното значение на образованието в развитието на обществото.
При все това, на портала на сайта продължава да липсва рубрика „Познание” и образователните
предавания на програма „Хр. Ботев” могат да бъдат открити единствено на сайта
на самата програма.
3.
На сайта на БНР липсва органиграма, показваща
управленската структура и конкретните ангажименти на хората, които заемат
ключови позиции. Тук обаче проблемът е не толкова във фирмата, разработила сайта,
колкото в абсолютно неясните структурни промени, които се извършват в медията
от няколко месеца насам. Антон Митов, например, който бе назначен без конкурс
за директор на Радио България, вече е директор и на интернет радио Бинар, и на
сайта на БНР. Но за сайта май отговаряли и други хора... Изобщо, кой точно носи
отговорност – куче влачи, диря няма.
4.
През отминаващата седмица остана актуален и проблемът с периодично намаляващия
брой преглеждания на някои мои рубрики в сайта на „Хр.Ботев”. Най-потърпевша
беше „Европа се смее” – тази сутрин за пореден път открих, че цифрата на
посещенията е с 12 по-малко, отколкото беше снощи. Било е и по-зле – с по 30-40
по-малко, например. Същевременно продължавам да хвърлям по едно око и на
рубриката „Моята любима дума”, чийто автор е колежка много ценена от ръководството.
При нея не само няма загуба на бройки преглеждания, а за една нощ те се
увеличават средно с по 20-30.
И за да разсея подозрението, че си
измислям това вариране на цифрите, ще напомня, че още през февруари, когато за
първи път изнесох публично този проблем, получих неофициално потвърждение за
него от служител на фирмата, пожелал анонимност. Той дори написа и
отговор, който публикувах на 27 февруари в блога си. Наистина, отговорът беше
твърде неясен, затова се наложи колега от БНР да го дообясни, като завършваше с
думите: „...част от информацията се губи и показваният брой преглеждания не е
достоверен.” /край на
цитата/
Защо обаче броят преглеждания при един човек
се губи, а при друг в същото време непрекъснато се увеличава – обяснението май
е единствено в намесата на свръхестествени сили.
Най-сериозният
проблем обаче е, че всичко, описано дотук, изобщо не се възприема като
проблематично от началниците в БНР. Напротив, според тях това са измислени
теми.
Ама защо ли се занимавам с проблемите
на БНР и неговия сайт, ами не взема, като някой директор, да ви попитам във Фейсбук:
Знаете ли какво ще обядвам днес? Само че аз не съм началник и на мен хората няма
да се заемат услужливо да ми гадаят кулинарните намерения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар