Защо доц. Георги Лозанов трябва да подаде оставка от СЕМ

В тези горещини има далеч по-приятни неща за правене от писането за СЕМ и доц. Георги Лозанов, но вече заявих, че ще се аргументирам защо присъствието на доцента е контрапродуктивно за СЕМ, така че сядам да пиша. В противен случай някой може да помисли, че съм се отказала или, не дай си боже, че съм се уплашила от нещо, а това не е в стила ми.  

         Продължавам да бъда убедена, че причината за кризата, която възникна в БНР, е преди всичко в погрешния избор на генерален директор. А Янкулов беше избран от СЕМ с председател доц. Лозанов. Да припомням ли народната мъдрост за зелника –  дали е виновен този, който го изяжда, или оня, който му го дава? Но дотук с народните умотворения, защото не ми се ще да звуча по радкоянкуловски. На конкурса през 2013 г. Янкулов е блестял единствено с колоритните пословици в бедните си на идеи отговори.

         Само че грешният избор на Янкулов е само върхът на айсберга. Колкото повече навлизаме в дълбоките води на проблема, толкова по-ясно ще разберем колко сериозен е той.  

         Защо Георги Лозанов трябва да подаде оставка като председател на СЕМ?

На първо място, защото е изостанал от най-новите тенденции в радиосредата. По всяка вероятност не ги и следи. За него е напълно непонятна връзката между традиционните и социалните медии – фейсбук, туитър и т.н. Веднага се аргументирам с протокола от мое събеседване със СЕМ на 22 май 2013 г. Предварително правя уговорката, че буквално копвам и пействам извадката, а нерядко протоколите на СЕМ са написани с буквени и правописни грешки, неадекватна пунктуация и т.н. „дреболии”, заради които логиката на изреченията често се губи, но в общи линии се долавя. Та, след като представих в резюме концепцията си, първият въпрос на доц. Лозанов към мен беше: „...искам да ви попитам нещо в плана на по-абстрактната медийна експертиза. И Вие, а пък и много от кандидатите имат твърда  гледна точка, върти се като мантра. Аз разбирам това, че конвергенцията на радиото с новите медии със социалните мрежи ще е някак си път към неговото бъдеще. Не е ли обратното? Не е ли запазването на традиционната специфика на медията шансът да бъде алтернатива на това, което се случва и да го задържи във времето? Не е ли в това силата му - да се търсят нови ходове именно в защита на тази специфика на авторитетността, която тя създава и на отдалечаването от новите медии като стил на комуникация?”

С други думи, въпросът към мен беше дали новите социални медии не вредят по някакъв начин на спецификата на радиото. 

Месец преди да се явя на този конкурс, бях участвала в Международния журналистически фестивал в Перуджа, на който преобладаваха темите за връзката между новите и традиционните медии. Слушайки дискусиите там, си давах сметка, че БНР вече закъснява с въвеждане на новостите, защото медийната картина се променя много бързо. Изпитвах лично удовлетворение, че в концепцията си за развитието на БНР, която вече бях предала за конкурса, съм заложила най-новите тенденции. А аз ги заложих, защото бях участвала в семинар за социалните медии, организиран в БНР с лектор от ВВС, и бях стигнала до извода, че при една добре разработена стратегия традиционното радио може да достигне до нови аудитории чрез фейсбук, туитър и т.н.. Това и отговорих тогава на доц. Лозанов, но очевидно не съм го убедила, защото той явно е доста назад с материала. 

Мисля, че човек, който не следи или не разбира новите тенденции в медийната среда, не може да оглавява СЕМ и да избира ръководители на обществените медии. 

Има и друга важна сфера, в която доц. Лозанов е недостатъчно компетентен, а би трябвало да е, като председател на СЕМ. Става дума за тематиката, свързана с ЕС. Вярно е, че сред критериите за оценка на кандидатите е включено: „Виждане за мястото и ролята на българската национална култура и идентичност с оглед членството на България в ЕС”. (Решение на СЕМ от 19.03.2013 г., чл. 5, Критерии за оценка на кандидатите). Самото формулиране на този критерий е едностранчиво. За един генерален директор на БНР не е достатъчно само да гледа мястото и ролята на българската култура и идентичност в ЕС. Той трябва да е напълно наясно с политиките на ЕС, с функционирането му, с проблемите му, защото ние вече девета година живеем в този Съюз и виждаме колко взаимнообвързани са държавите в него. Но как СЕМ да изисква такова познание в дълбочина от кандидатите, когато явно и самият му председател не е наясно с тази проблематика. По какво познах ли? По това, че почти в никое от събеседванията в конкурса през 2013 г., чиито протоколи прочетох, не са били задавани въпроси за отговорността на обществената медия при представянето на ставащото в ЕС. Има дори един доста показателен пример, доказващ недостатъчната компетентност на СЕМ по европейските теми. Една от кандидатките в конкурса беше заложила в концепцията си предавания, които да бъдат финансирани по оперативните програми със средства от структурните фондове на ЕС. Напомням, че конкурсът се провеждаше през май 2013 г., последната от изтичащия предишен програмен период. Оперативните програми за периода 2014-2020 г. все още не бяха утвърдени, което означава, че не бяха ясни и новите условия за ползването им, така че да се предвиждат в програмните схеми на БНР за периода 2013-2016 г. предавания с подобно неясно финансиране е точно като приказката с нероден Петко или с рибата, дето е още в морето – но хайде да не залитаме отново по пословици и поговорки. Ако членовете на СЕМ, во главе с председателя си, бяха наясно как точно се кандидатства с проекти, щяха да знаят, че не всеки проект печели субсидия и тогава щяха да зададат на кандидатката въпросите: Как залагаш в програмните схеми предавания, за които тепърва БНР ще кандидатства за финансиране? А ако проектите не бъдат одобрени? Подобни въпроси обаче не бяха зададени, а на 23 май при обсъжданията преди избора на Янкулов членка на СЕМ похвали същата кандидатка за идеите й как да се използват финансови средства от ЕС. 

Като казвам, че е задължително генералният директор на БНР да бъде на „ти” с европейската проблематика, с още по-голяма сила това важи за членовете на СЕМ, които трябва да преценят доколко кандидатът наистина е на „ти” с тази проблематика. Определено СЕМ и председателят му не отговарят на това изискване. В такъв случай всеки, който се въоръжи с малко европейска терминология, може да направи много силно впечатление на СЕМ. Става, както в приказката „Новите дрехи на краля” – шивачите твърдят, че шият някакви дрехи, но който каже, че не вижда какво шият, показва, че е глупак! Затова всички се правят, че виждат несъществуващите дрехи. Та така и СЕМ. Вече споменатата кандидатка, която доста беше заложила на европейската тема в концепцията и при събеседването си със СЕМ, в един момент заяви (според протокола, който прочетох), че ще използва финансиране и по оперативна програма „Европеана” и никой от СЕМ не реагира, че такава оперативна програма няма. Европеана е дигиталната библиотека на ЕС и самата тя се нуждае от финансиране, за да продължи цифровизирането на европейското културно наследство.  В случая нямам нищо против въпросната кандидатка – това е конкурс, всеки гледа да се представи колкото е възможно по-ефектно. Отговорни са оценяващите и на първо място председателят на СЕМ. 

Това е само част аргументацията ми защо доц. Лозанов трябва да си подаде оставката от СЕМ. Засега няма да пиша повече, защото искам да се порадвам на вечерната прохлада. Предстои да продължа с темата за начина, по който доц. Лозанов като председател на СЕМ, провежда конкурсите за избор на генерален директор на БНР – според принципите на тези конкурси кандидатите трябва да са равнопоставени, но реално не е така. 

To be contunued...