Лично аз имам по-различна хипотеза. Помня едно телевизионно предаване от времето, когато започнаха протестите в БНР преди повече от 3 месеца. Не съм си записвала точната дата, но не мога да забравя как в това предаване видях нещо, от което сърцето ми се преобърна: мои колеги, с които бях работила съвсем доскоро, стояха, разделени на две групи, пред оградата на бул. „Драган Цанков“ 4, като две враждуващи малки армии. Разменяха си враждебни реплики и погледи, всяка от групите показваше решимост да отстоява своята позиция. Едните бяха протестиращите против ръководството на БНР, а другите – контрапротестиращите, т.е. подкрепящите ръководството. Между тях, като зашеметено колибри, прехвърчаше телевизионна репортерка и напосоки задаваше въпроси. Отговорите доказваха убедеността и на двете страни в правотата им. Водещият от телевизионното студио многократно напомняше, че има уговорка в предаването да се включи директно Радослав Янкулов, но той така и не се появи в ефир. Подобно дезертьорство на Р.Янкулов ми се видя абсолютно неспортсменско или още по-откровено казано – недостойно. Вместо да спази обещанието си и да застане лице в лице с недоволните от него, той беше изпратил като буфер колеги, които го подкрепят или просто по някакви причини не са съгласни с протестиращите. Генералният директор не поемаше отговорността си, а натоварваше с нея редови служители на медията, от което противопоставянето между работещите в БНР ставаше ясно видимо пред очите на всички телевизионни зрители. Репортажът пред оградата на Радиото приключи с неприятното усещане за липса на ръководство в БНР... и едва по-късно през деня се появи съобщението за важната причина, поради която Р.Янкулов не е удържал на думата си да се яви в ефир в присъствието на протестиращите. Не, не някакво административно малодушие е било в основата на недостойното отсъствие от прекия диалог, а важна шефска задача: откриването на районна радиостанция в Кърджали! Не можех да си помисля друго освен, че това е бил набързо намереният авариен изход от една ситуация, която определено е плашела Янкулов – да застане лично пред атакуващите го с въпроси протестиращи и то в пряко телевизионно предаване. За да си спести това, още в ранни зори се беше отправил към Кърджали. Естествено, той би могъл първо да участва в телевизионното предаване, както е обещал предварително, и после да замине, но, който иска да направи нещо, търси начин, а който не иска да направи нещо, търси причини. В случая заминаването за Кърджали е била точно такава изнамерена от кризисния щаб на ръководството причина, за да бъде спестен поредният резил на Янкулов пред по-голяма аудитория. Оттам нататък темата за РРС в Кърджали изплува начело в професионалните търсения на Янкулов и екипа му през последните седмици. Спретнали са надве-натри концепция, която СЕМ намери за недобре обмислена и т.н.
Това е моята хипотеза за неочаквано възникналия проблем с програмата на бъдещата РРС в Кърджали. Не някакви политически ходове, а страхът на Янкулов да води пряк диалог с подчинените си в едно телевизионно предаване, доведе до ненадейното решение да бъде посетен град Кърждали, вместо генералният директор на БНР да се яви в телевизионен ефир. А заминаване за Кърджали е убедителен аргумент, защото не може да се отрече колко е важен този регион за обществената медия. Всичко това, по стечение на обстоятелствата, съвпадна с наближаващите местни избори. И се развихри политическото говорене около казуса колко часа ще е програмата на турски език. Някои от телевизионните дискусии по темата ми изглеждаха буквално бутафорно. В студиото на ТВ7 евродепутатът Ангел Джамбазки изстрелваще срещу председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов картечни откоси с един и същ въпрос: „Вие слушате ли турски фолклор?“ Доцентът се бранеше вяло, понякога с контравъпроси като: „В какъв смисъл дали слушам турски форклор?“ „Вие слушате ли турски форклор?“ - неумолимо атакуваше евродепутатът Джамбазки, докато накрая получи от председателя на СЕМ компромисния отговор: „Когато ми се слуша турски фолклор, слушам, когато не ми се слуша – не слушам.“ Така доцентът прояви политическа коректност. Ами ако беше казал, че изобщо не слуша турски фолклор? От какво ли би могъл да се безпокои, след като музикалните предпочитания са нещо лично и може някой изобщо да не слуша фолклорна музика! На 2-3 пъти в същото предаване евродепутатът Джамбазки заплаши, че ще поиска оставката на доц. Лозанов, накрая доцентът примирено отговори: „Е, аз пък не искам вашата оставка!“, което предизвика широка усмивка у евродепутата и репликата му, че извън този разговор те двамата с доц. Лозанов си запазват добрите отношения. Това, естествено, е много хубаво, само че у зрителя остава впечатлението за разиграване на сценки.
Не по-малко бутафорно изглеждаше и интервюто с бившия генерален директор на БНР Валери Тодоров в друга телевизия. Всеизвестно е, че той отдавна се е нахъсил да си върне колкото е възможно по-бързо шефския пост в обществената медия и не пропуска повод, за да докаже колко е необходим там. В.Тодоров използва темата с турската програма, за да напомни как правилно е постъпвал самият той, когато е откривал нови районни радиостанции и колко некомпетентно действа настоящият административен екип на медията. Ако не бях работила под ръководството на В.Тодоров, можеше и да се заблудя, че този човек действа разумно при всякакви обстоятелства. Аз обаче съм имала неудоволствието да бъда подчинена на В.Тодоров и много добре знам, че всички грехове, в които обвинява настоящото ръководство, ги вършеше и самият той: липса на прозрачност, неравнопоставеност на работещите в Радиото – толериране на едни и пренебрегване на други, оценка не според професионализма, а по неясни субективни критерии, съвсем тенденциозно и целенасочено създаване на облагодетелстван елит, който да е предан на ръководството... Всичко това го практикуваше всекидневно В.Тодоров по време на двата си мандата. Да не се спираме сега и на неофициалните коментари и догадки за комисионните при закупуването на техническо оборудване за откриващите се по валеритодорово време радиостанции. Може тези коментари да не са били основателни, но бяха породени от липсата на прозрачност, която съществуваше и тогава.
Задъханото говорене на В.Тодоров по темата за турската програма, всъщност издаде за пореден път неистовото му желание отново да е начело на БНР. А такива набези от негова страна не само у мен предизвикват иронична усмивка.
Затова накрая, с цялото ми уважение към важността на темата за нуждата от стойностна програма на бъдещото Радио Кърджали, завършвам с фотопоздрав от парада на талисманчетата на ЕХРО 2015 в Милано. Някои от изказванията по повод горепосочената тема ме вдъхновиха да споделя тази снимка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар