Блогът на Гергина Дворецка: Обещанията, които не изпълних преди ваканцията

Август не е време за равносметки, а и никой не ми иска отчет кое от обещанията си не съм изпълнила, но аз държа на думата си и ми е чоглаво, когато съм обявила нещо публично, а после то не се е случило. Затова сега припомням някои свои обещания и обяснявам защо не съм ги довела до реален резултат.

Бях заявила, че ще продължа поредицата си от аргументи защо доц. Георги Лозанов трябва да подаде оставка от СЕМ. От тази поредица написах само първия епизод, но после се отдадох на по-приятни преживявания – признавам, доц. Лозанов не ми е приоритет, а пък и кой ли през ваканционния сезон ще погледне сериозно на обосновката ми защо този човек вреди с присъствието си на регулаторния орган. И изобщо, трябва ли СЕМ да избира генералните директори на БНР и БНТ при положение, че често не прави успешен избор? Не само, че греши в избора, а и инатлийски не признава грешките си - напротив, в лицето на своя председател доц. Лозанов затъва в неадекватни оправдания. В интервю доцентът заяви, че на конкурса за генерален директор на БНР, след като са отпаднали фаворитите на самия Лозанов, не е имало по-добър кандидат от Р.Янкулов. И като прочетоха това, разни същества, като злоради гномчета, заскачаха из Интернет, зашляпкаха с ръчички, заликуваха: „Хи-хи-хи! Щом Янкулов бил най-добрият кандидат, представете си какви са били останалите! Ху-ху-ху!” Е, не може да му се отрече тази заслуга на доцента – зарадва гномчетата в Интернет. Само че истината е съвсем друга – вече един път я написах, но я повтарям: Р.Янкулов не само не е бил най-добрият кандидат от допуснатите до конкурса, а точно обратното – представил се е най-зле и с концепцията си, и при събеседването със СЕМ. Твърдя го с категоричност, защото съм си дала труда да прочета протоколите от конкурса и самите концепции на кандидатите, които бяха публикувани през лятото на 2013 г. с много голямо закъснение. Те са нагледно доказателство, че последният е станал първи по волята на регулаторния орган во главе с доц. Лозанов.

Но тези разсъждения ги оставям за след ваканцията, защото сега на никого не му е до тях, включително и на самата мен. За след ваканцията оставям и публикациите, които обещах да напиша: какво показа протестът в БНР – сега по обективни отпускарски причини този протест е сведен до позиционна война или съвсем е затихнал; защо Валери Тодоров не е спасителят на БНР; за елитите и простосмъртните в БНР; как се става НЕизвестен в БНР... Не се отказвам да пиша за всичко това, само че ще го направя в подходящ момент, а не когато хората се наслаждават – кой както може - на лятото. Преди ваканцията пропуснах момента, но не съжалявам, защото тогава съм предпочела да направя нещо, което ми е било по-приятно, а за такива постъпки човек не бива да се самоукорява.

Друго обещание, което не изпълних досега, е да направя колкото е възможно по-бързо интернет радио на фондацията ни. Оказа се, че не ми се иска да бързам. При създаването на сайта ни открих какви големи възможности дава той, включително към всяка публикация да има аудио- и видеофайлове. Не бях правила сайт досега и се възхитих от това, което може да се постигне чрез него. На интернет радиото ни ще му дойде времето и няма да го отлагам дълго, но след като толкова години работих в БНР, където не можех да не започна предаването си в точно определения час, открих, че се нуждая от почивка. Сега в сайта мога да не спазвам точен часови график и се чувствам по-свободна.

Преди да се отдам напълно на ваканцията, най-после ще разкажа за вълнуващи моменти от пътуването ни до Испания и до Гибралтар тази пролет – все не намирах време досега. Така ще се настроя за бъдещи нови впечатления!

Накрая ще добавя, че човек все пак трябва да внимава какво обещава, за да не се превърне обещанието в клетка за волната му душа!