Романът ми „Искрено ваша“

Преди 10 години на днешната дата започнах да пиша романа си „Искрено ваша“. Всъщност, тогава изобщо нямах представа, че това ще бъде роман. Точно на 1 октомври 2006 г. ми дойде вдъхновението да разкажа една измислена история. Няколко дни преди това бях видяла сред сергиите с книги на площад „Славейков” едно странно същество с облекло, което ме шокира. Без да знам как, съществото се загнезди в мислите ми и нямаше начин да не съчиня история за него. Тя започваше така:

„Един младеж с дълго до петите кафяво-зелено палто ходеше бавно покрай сергиите на площад „Славейков”. Младежът имаше много свеж вид, а палтото изглеждаше захабено и мръсно като на скитник. Противоречивото впечатление от външността му го правеше да изглежда като отровно екзотично цвете. Когато го забеляза, Мариола Ванчева изпита инстинктивното желание да избяга по-бързо и по-далече от него. Тя се замота към сергията с книги от съвременни български автори и се загледа в заглавията... Като че ли не се изненада, когато младежът с розови бузки и дреха на прошляк се приближи към същата сергия...“

После на един дъх написах „Приключението на Мариола”. В него главната героиня не бях аз, а една жена горе-долу на моята възраст. След като поставих точката на разказа обаче, усетих, че не мога да изоставя Мариола точно когато тя беше изживяла душевен потрес при срещата си с един млад ненормалник. Мислено я проследих и видях, че влиза във входа на една кооперация на ул. „Раковски”, изкачих се с нея по стълбите и попаднах в дома й. После неусетно започна да се разплита цялата история – уж за едно семейство с две сестри и един брат, а реално – за много други важни неща, с които съм се сблъсквала в живота. Още през 2006 г. измислих двата финала на романа. Продължих да пиша книгата през следващите години, като че ли редях пъзел: една глава към края на повествованието, после друга – в средата... Действието обаче си остана в 2006-та, годината преди България да стане член на Европейския съюз.

          Сред героините има една, в която съм вложила много от себе си. Чрез нея исках да споделя в художествена форма случки от живота ми, които са били важни за мен. Някои от тях са особено болезнени. Струваше ми се, че ще ги превъзмогна, след като ги опиша. Междувременно обаче попаднах в парадоксална ситуация: беше ми далеч по-интересно да пиша за измислените си герои, отколкото за тази, която имаше най-много от моите черти. Би могло да се каже, че и някои от измислените ми персонажи приличат по нещо на мен, други пък имат свои реални прототипи, но описаните случки с тях не са ставали в действителност. Или почти! Открих, че ми е най-забавно да пиша за Мариола. Дори вече бях приключила сюжетната линия с нея, но отново и отново се връщах на нейния образ.

Междувременно през изминалите 10 години издадох две книги с проза и две с поезия, а докато на пресекулки се връщах към този роман, почти подготвих нов сборник с разкази – „Островът Уикенд” и започнах да събирам стихове за следващата си стихосбирка.

В края на 2014 г. бях убедена, че съм завършила романа „Искрено ваша“. Оставих го да „отлежи“, за да се отдалеча от него и после да го прочета с очите на страничен наблюдател. Направих това няколко пъти през изминалите две години и винаги намирах по нещо, което да поправя. И така до началото на тази есен, когато вече предадох книгата на издателя си.

Толкова много истории и усещания не успях да включа в повествованието! Така е, когато някакво невидимо сито вътре в нас определя кое е важно за сюжета и кое не. Затова пък написах за неща, които намирам за важни: как въпреки искреното ни желание да бъдем полезни на хората, може да се сблъскваме не само с неразбиране, а и с ненавист; как взаимоотношенията в семейството понякога не се вписват в традиционните ни представи, и невинаги родителите дават най-добрите съвети на децата си… В книгата съм описала и мои лични преживявания от битието ми на радиожурналистка преди и след 10 ноември.  Неслучайно премиерата на романа ще бъде точно на тази дата, живот и здраве.

Романът ми излиза през октомври. Ще се радвам, ако го прочетете!