Защо тази книга е важна за мен

От десет години насам всеки месец октомври си мислех, че трябва да завърша романа си „Искрено ваша“. Представях си, че това ще стане в един слънчев есенен ден, защото точно в такъв есенен ден започнах да го пиша на 1 октомври 2006 г. Днес, в последния ден на октомври 2016 г., който също се оказа слънчев, издателят Пламен Тотев ми съобщи, че книгата вече е отпечатана! Не мога да не бъда щастлива. Всеки автор се чувства така, когато написаното от него види бял свят, но този мой роман е особено важен за мен.

         Радвам се, че успях да го завърша, защото през годините пишех и издавах други неща и като че ли постепенно губех интереса си към него. Все пак накрая той доби цялостен вид. На моменти, когато за месеци наред го изоставях, приличаше на недовършена къща, от която могат да се вземат тухли за други строежи. Така един мотив – за видението на майката, танцуваща във въображението на дъщеря си с невидим партньор и в ритъма на недоловима музика – използвах в „Славянско танго“, което излезе през 2009 г., там мотивът с танца беше само загатнат и то в съвсем различен контекст. Някои от темите, предвидени за „Искрено ваша“, превърнах в разкази в „Откриването на Дагоберта“ (Военно издателство, 2012 г.). Разбира се, нищо от тези разкази не повторих в излязлата днес от печат моя книга.     

         С главната героиня Ирена преживях отново, на бързи обороти, ученичеството си в софийската Френска гимназия, годините в Кабинета на младите писатели студенти „Димчо Дебелянов“, а после и моменти от работата ми като радиожурналистка... и дори като председател на българската секция на Международния съюз на журналистите франкофони.

         Вече съм споменавала обаче, че далеч по-приятно ми беше да пиша за измислените си герои – братът и сестрата на Ирена и техните семейства. Когато бях малка, много исках да имам брат и сестра. Толкова го исках, че понякога, когато се запознавах с други мои връстници по градинките, се хвалех, че вкъщи сме три деца. Рядко ме разобличаваха (само ако баба ми се намесеше и кажеше истината), защото това бяха случайни запознанства край детските площадки и обикновено не срещах новите си познати отново. Но оттогава всеки път, когато някое друго дете ми кажеше, че има брат или сестра, бях абсолютно сигурна, че ме лъже, както лъжех на тази тема и самата аз. Когато поотраснах пък, мои приятели са ми казвали, че да съм единствено дете ми носи някои предимства, а аз им се чудех на акъла.

         И ето, че мечтаните от мен брат и сестра се появиха някак изненадващо и за самата мен в „Искрено ваша“ и аз много ги обичам, макар да не се разбирам твърде добре със сестра си (не знам как стана така в романа).    

Та ето защо тази книга е важна за мен: тя обединява мечти и реални случки, макар и художествено преобразени. Приятно е да съчетаеш реалността с мечтите си!