Откъс от романа "Искрено ваша"

Официалното представяне на книгата беше важно не само като напомняне, че в литературата съществува отдавна една добра поетеса, която вече почти никой не споменава. Беше важно и като предизвикателство към зложелателите, които години наред бяха оклеветявали Ирена и вероятно си мислеха, че са я накарали да се свре в миша дупка и не смее да се покаже под прожекторите на хорското внимание. Имаше наистина един период, в който й беше минавала подобна мисъл, но го надживя! Сега беше готова да посрещне открито очи в очи всеки, който би я зашлевил с грозни инсинуации и клевети. Чувстваше душата си укрепнала. Колко устойчива се оказваше всъщност човешката душа! Може да я тъпчат, да я смазват, да си въобразяват, че са я закопали вдън земя, а тя възкръсва, пооправя изпомачканите си пера и е готова отново да лети! Понякога на Ирена й се струваше, че оклеветеният е като човек с физически недъг, който трябва да се справя всекидневно с предубедеността на хората, с подигравателни усмивки и обидно съжаление. Слуховете по адрес на Ирена бяха осакатили публичния й образ, бяха се опитали да го направят изкривен, отблъскващ. До такава степен се бяха постарали да я очернят, че всеки неин опит да надигне глава срещаше негласното злорадо напомняне: „Ама къде си тръгнала! Нали знаеш какво се говори за теб!” Но както хора без крака или без ръце със силата на духа и волята си успяват да участват дори в спортни състезания, така и оклеветеният човек може да се изправи и с категоричен жест да отхвърли миризливата паяжина от неистини, полепнала по образа му. Това правеше Ирена с премиерата на книгата си. Нека всички видят, че както осакатеният физически, така и нараненият духом човек, могат да надмогнат обстоятелствата и да заявят гордо за съществуването си!

Из романа "Искрено ваша", ИК "Персей", 2016 г.