Откъс от романа "Искрено ваша" - Симо

Свързващата сюжетна нишка в романа "Искрено ваша" е премиерата на сборник със стихове, за която всеки от основните персонажи получава покана в момент, когато изобщо не му е до поезия. Симо Симов, предприемач в Банско, е застигнат от тази покана след една емоционална сцена с местна келнерка. 

3.

         Нямаше представа как ще продължи тази история – Панка беше станала неудържима. Щом си беше купила и секси чорапи с дантелен ластик над бедрото!...

Когато се прибра вкъщи, Симо намери в пощенската кутия плик с покана за премиера в София. Сестрата на жена му беше издала нова стихосбирка. Учуди се, че Ирена се е сетила за него. Към нея винаги беше изпитвал съжаление или хладна неприязън и тя трябваше добре да го знае. При все това, реши да замине за София – удобен повод да се отдалечи от настървената Панка. А щеше да види и дъщеря си, да поговорят за бъдещите й планове, за Банско...

Влезе в стаята си с изглед към връх Тодорка, наля в малко филджанче домашна ракия и извади от стария дядов бюфет парче „бански старец” – обичаше този колбас!...

С Ирена имаше едно неприятно преживяване още от младини и не можеше да го забрави.

По онова време от около година беше женен за Мариола – гордостта на живота му! Най-красивото момиче в компанията, което беше успял да спечели в надпревара с десетки съперници. За него, хубавелякът от провинцията, това беше тотален успех! Още повече, че жената на мечтите му живееше в центъра на София и имаше чудесно семейство – с брат и сестра. Самият Симо беше останал единствен син. Беше интелигентен, със самочувствие – за своя изненада, забеляза, че някои родени в София негови колеги са плахи и комплексирани. Той нямаше от какво да се притеснява – беше сред най-личните младежи в градчето си.

         Приеха го да следва в Икономическия институт „Карл Маркс” и още през първата година Симо се втурна в софийския живот – с няколко състуденти ходеха по какви ли не купони, в какви ли не квартири... Така веднаж беше открил Мариола. Тя никога не се стараеше да привлича вниманието върху себе си, но неизменно всички погледи се насочваха към нея. Дори като че ли й доставяше удоволствие колкото може по-дълго време да остане незабелязана, защото в крайна сметка се получаваше винаги едно и също: надпревара между мъжете кой ще събуди интереса й. Сред голямата конкуренция Симо отначало се чувстваше малко неуверен, но Мариола хареса именно него и се ожениха, когато тя следваше трети курс българска филология в Софийския университет. Сестра й Ирена току-що завършваше същата специалност и заемаше по-малката стая в апартамента на ул. „Раковски”. В по-голямата се настани младото семейство. Тъстът и тъщата спяха в хола, а братът на Мариола по принцип се подвизаваше в кухнята.

         Още при първата си среща с Ирена Симо установи, че тя е на светлинни години по привлекателност от жена му. С предаността на влюбен рицар той държеше непрекъснато да демонстрира колко обичана е Мариола и колко нехаресвана е Ирена. Имаше нещо, което особено го стимулираше да постоянства с тези демонстрации – сестрата на жена му не проявяваше никакъв интерес към неговите прояви на съпружеска всеотдайност. Когато се нареждаха в хола да гледат телевизия, Симо полагаше лице в скута на Мариола и слагаше ръката й върху бузата си. Жена му се разтапяше от умиление, а Ирена едва скриваше смеха си. Симо беше достатъчно умен, за да усети, че тя се смееше най-искрено, а не се преструваше, защото я е яд. Той проявяваше изобретателност: докато вечеряха всички заедно, се накланяше към изящното рамо на Мариола, залепваше върху него гореща целувка и й припомняше шепнешком сладки тайни от миналата нощ в съпружеското легло. Мариола също му отговаряше с приглушен глас и цялата картина трябваше да доказва пълната им семейна идилия, но Ирена отново ги стрелваше за кратко с насмешлив поглед и продължаваше спокойно да се храни.

Не че Симо не беше най-искрено влюбен в жена си, но всички тези напъни да показва публично колко я обича, бяха предизвикани от пълната неподатливост на невзрачната Ирена към безспорния му мъжки чар.

         Така се стигна до най-неприятния спомен от младостта му.

         Една вечер по-малкото братче, Краси, симпатично момче, беше отишло на екскурзия за няколко дни и кухнята, където спеше обикновено, се оказа свободна. Същата вечер Мариола си легна рано – вече беше бременна с Жасмина и й се спеше непрекъснато. Бабата и дядото, още щом притъмня, разпънаха дивана в хола и се спотаиха под завивките. Симо си отвори бутилка бира в кухнята и седна до прозореца, да я пие на спокойствие. Влезе Ирена. Както обикновено, не му обърна внимание, което определено го ядоса, и той я покани да пийне една чашка.

         - Не обичам бира! – беше отговорила Ирена и побърза да се измъкне от кухнята, но Симо я спря.

          На нея явно не й се говореше с него и това все повече го гневеше. Ирена седна в края на кухненската маса, готова всеки момент да скочи и да си отиде в стаята, но Симо искаше да я задържи, за да й даде да се разбере. Започна малко отдалече да й обяснява, че жена като нея няма шансовете на сестра си и би трябвало да е благодарна, ако някой мъж й обърне макар и малко внимание. Очакваше да я вбеси, както беше бесен самият той на искрената й незаинтересованост към него, но тя само го изгледа разсеяно и пак се накани да тръгне. Отново я спря, като използва последен коз: особено благодарна трябвало да бъде, ако привлекателен мъж й предложи да прекара с нея макар и само една нощ. Все пак, тя не можела да разчита красиви мъже да я пожелават и трябвало да оцени такъв жест. Разбира се, ако Ирена беше схванала правилно намека му и беше тръгнала да го прелъстява, Симо просто щеше да й разясни хладно, че не е имал предвид себе си, а е говорел по принцип, защото е абсурдно той да бъде със сестрата на любимата си съпруга. Ирена обаче направи друго. В един миг досадата избяга от очите й, тя го погледна развеселено и му каза, че всъщност го намира наистина за много хубав, но добре знае, че изобщо не може да се сравнява по външност със сестра си и не заслужава вниманието на мъж като Симо. „Това би било прекалено голям лукс за мен!” – и се усмихна така сърдечно, че неочаквано му се стори... не толкова непривлекателна. После се изниза почти на пръсти от кухнята, като му махна за лека нощ, а той продължи да допива бирата си, смазан от станалото. Излезе, че й се е предложил, а тя го беше отхвърлила!

         Не можа да й прости тази случка. Никога, нито преди, нито след това, не беше преживявал подобно нещо.

         С Ирена съжителстваха в дома на улица „Раковски” още 5 години и почти не се забелязваха. Симо се изуми, когато тя започна да се среща с един твърде симпатичен младеж и очакваше всеки момент той да й бие дузпата, но само след няколко месеца младежът се ожени за нея и Ирена отиде да живее при него. Този брак угнети семейство Симови – бяха свикнали с неосъзнатото си чувство на превъзходство над една жена, която може и да беше интелигентна, но изглеждаше завинаги обречена да не буди любов. Бяха разочаровани. И постепенно прекъснаха почти всякакви контакти с Ирена и съпруга й.

        

4.

         След сватбата на Ирена се случи и нещо друго: Мариола и Симо като че ли се оказаха в положението на актьори без публика. Дотогава години наред им беше приятно да показват всекидневно пред цялото семейство колко се обичат, а сега нямаше кой да ги гледа. Мама Маргарита и татко Илиан не бяха достатъчни – те, разбира се, много се радваха на благополучното семейство Симови, но се оказа, че тръпката е далеч по-голяма, когато съпоставяш интимното си щастие със съдбата на една самотна жена в непосредствена близост до теб.

 Преди това братът Красимир срещна своята френска половинка и замина за Париж. Постепенно Симо заживя с досадата, че нищо особено не се случва. Междувременно им се беше родил и син, но Мариола дотолкова обсеби момченцето, че таткото така и не успя да свикне с него... През 1989 г. „избухна демокрацията” и доста скоро закриха института към БАН, където работеше Симо. Тогава реши, че е време да започне нещо ново. Включи се в частна фирма, после в друга... И се върна в Банско. Усети, че там може да разгърне енергията си, икономическото образование щеше да му помогне... Симо първо направи хотел в родната си къща, после се втурна в строителната надпревара с останалите собственици на имоти в Банско, както на младини се беше надпреварвал със съперниците си за сърцето на Мариола.

Пътуваше до София предимно по работа, а и за да види децата, особено дъщерята, Жасмина. Приятно му беше да си мисли, че в столицата има красива съпруга – гордостта на живота му! – но не чувстваше липсата й. През изминалите 8 години, при контактите си с жени – защото беше мъж с неизчерпаеми сили – първо предупреждаваше, че е женен и няма никога да се разведе. Намираше, че постъпва почтено, пък оттам нататък всяка да си прави сметката. Нито една от партньорките му не отказа да бъде с него, въпреки изричното предупреждение за пълна безперспективност на връзката, което сепва неприятно всяка жена, дори ако самата тя не търси сериозен ангажимент...

Погледна датата, на която щеше да бъде премиерата на Ирена. Имаше достатъчно време. Дотогава щеше да си набележи всички задачи, които трябва да свърши в столицата.

Достави си удоволствието отново да налее във филджанче домашна ракия и се загледа през прозореца на бащината си къща към заснежения връх Тодорка.

Гергина Дворецка

От романа "Искрено ваша", ИК "Персей", 2016 г.