Спомен от премиерата на романа „Искрено ваша“

Снимка: Стефан Тотев - с Къдринка Къдринова и издателя Пламен Тотев

В последната неделя на ноември си правя лична равносметка. През този месец имах две хубави събития: премиерата на романа ми „Искрено ваша“ (изд. „Персей“) в Столична библиотека и награждаването ми със „Златно перо“ на СБЖ. За наградата вече писах в блога си. Сега ми се иска да споделя нещо и за премиерата. Впрочем, в сайта ни вече я отразихме. 
http://evropaworld.eu/premierata-na-romana-iskreno-vasha-ot-gergina-dvoretska/

Тук ще добавя малко снимки и лични емоции.  

Снимка: Стефан Тотев - с група от Академичен хор "Св. Параскева" при НХА с диригент д-р Галина Луканова, председател на Българския хоров съюз, които откриха премиерата с две изпълнения

Снимка: Владимир Дворецки

Снимка: Тефан Тотев 

Снимка: Владимир Дворецки

Благодаря на всички, които се изказаха на премиерата ми – цитирани са в публикацията на сайта ни!

Снимка: Стефан Тотев - с литературния критик Георги Цанков

Снимка: Владимир Дворецки - с преводача Андрей Манолов

Снимка: Стефан Тотев - с поетесата Виктория Катранова

Снимка: Стефан Тотев - с младия писател Емил Минчев

Снимка: Стефан Тотев - с Богдан Дворецки

Снимка: Стефан Тотев - с преводачката Анета Данчева-Манолова

Снимка: Стефан Тотев - с издателя Пламен Тотев

Благодаря и за многото цветя!

Снимка: Владимир Дворецки - със Зоя и Георги Цанкови

Снимка: Стефан Тотев - с проф. д-р Анна Кръстева

Снимка: Владимир Дворецки - с поета Хайри Хамдан

Снимка: Стефан Тотев - с керамичката Михаела Кръстева-Сакаян

Снимка: Цвета Николова - с Владимир Дворецки

Снимка: Владимир Дворецки

Снимка: Владимир Дворецки - с доц.д-р Рени Йотова

Снимка: Владимир Дворецки - със Силви Стам. и Александра Ивойлова

Благодаря на Анета Данчева-Манолова, която заедно с мъжа ми и сина ни, ми помогна да занеса цветята вкъщи.

Вторият епилог на романа (те са два) завършва с изречението:

            „Ирена събра букетите, получени на премиерата, и забърза към дома си, заедно с Росен и сина им, за да приготви всичко за предстоящото тържество.“

            Реално това направих и аз. После си тръгнахме от Мраморното фоайе на Столична библиотека, където се беше състояла и премиерата, описана в романа. Излязохме на площад „Славейков“, където започва действието в „Искрено ваша“. Андре (Андрей Манолов) се вживя в ролята на младежа с дългото палто, който още в първата глава стресира с поведението си героинята от романа Мариола, и ни разсмя… След това тръгнахме по улица „Раковски“, за която неведнъж става дума в книгата. Беше сумрачно, влажно, носталгично… Андре започна да налучква къде точно се намира кооперацията, в която е живяло семейството на главната героиня. Междувременно подминахме пряката, по която се стига до малките „Пет кьошета“, където самата аз съм живяла през първите близо 7 години от живота си, на ул. „6 септември“ 26.

            Винаги изпитвам особено вълнение, когато животът ми се преплита с литературата.

           В романа „Искрено ваша“ главната героиня кани в дома си след премиерата своите най-близки роднини – брат си и сестра си с нейния съпруг и дъщеря. Тъй като в реалния живот аз брат и сестра нямам, тяхната роля изпълниха скъпите ни приятели Анета и Андре, които по щастлива случайност са ни съседи. Разположихме се в малката ни кухня, за която става дума и в книгата. Докато аз се суетях да подреждам масата, Анета се зае с цветята – разпредели ги по вази, чаши и дори в една кофа. Мъжът ми отскочи до магазина за още шампанско… После се черпихме и си говорихме до късно през нощта.

Дали героите от романа са прекарали така добре, когато са се събрали след премиерата? Малко се съмнявам да им е било толкова хубаво, колкото на нас. Защото е истина, че кръвта вода не става, но пък не по-малко вярно е, че има хора, с които не сме рода, а са ни по-близки от кръвни роднини.

            На сутринта кухнята ухаеше на цветя и на сладки спомени от споделени думи…