Награди и съпътстващите ги явления

Сигурно ви се е случвало да очаквате награда и да не я получите. На мен, например, ми се случи преди 3 години, когато колегите от журналистическото дружество в програма „Христо Ботев“ на БНР ме предложиха за награда на СБЖ. При обсъждането на номинацията ми обаче бивша колежка от радиото подхвърлила, че вече съм била награждавана, и в последния момент от Управителния съвет спешно са търсили с кого да ме заменят. Накрая не бях спомената дори като номинирана. Тогава бяха приели на доверие твърденията на бившата колежка, но истината е, че съм получавала награда от СБЖ за младежките си предавания в БНР през много далечната 1996 г., т.е. през миналия век. Какво да се прави, отдавна работя на журналистическото поприще…

Нещо съвсем различно ми се случи тази година. Оказа се, че колеги са предложили за отличие информационния сайт на фондацията ни „Европа и светът“, който съществува от около година и половина, и бях сред наградените от СБЖ за 2016 г., при това в голяма конкуренция от общо 6 сайта. Като ехо достигна до мен, че е имало разгорещени дискусии в Управителния съвет. Ако си живял по-дълго и не си крил мнението си по разни теми, със сигурност си си спечелил и приятели, и врагове. Моят случай е такъв.

    

В крайна сметка, получих „Златно перо“ за ярка журналистика в електронния ни сайт. Вярно е, че наградата е за 2016 г., но лично аз я възприемам и като признание за дългогодишната ми работа в програма „Христо Ботев“, защото пренесох в сайта всички теми, които съм разработвала в БНР: образование, култура, ценности в Европа и света…

http://evropaworld.eu/nagrada-zlatno-pero-na-sbzh-za-gergina-dvoretska/
Освен обичайните дебати между членовете на журито, друго съпътстващо явление при връчването на награди е как реагират близки и познати. Получих много поздравления, но не и от всички, на които най-добронамерено винаги съм честитяла техни отличия. Чела съм постинги, в които някои от тези хора са се оплаквали, че не всички се радват на успехите им. Е, оказва се, че и на тях не им е съвсем лесно да се зарадват на чужд успех.

Затова пък, за моя голяма изненада, бях поздравена от човек, от когото най-малко допусках – бившия генерален директор на БНР Валери Тодоров. Никога не съм крила критиките си към него, нито по време на директорстването му, нито след това. Никак не ми беше лесно в радиото под негово ръководство. Предполагам, че като член на Управителния съвет на СБЖ, той не е бил сред тези, които са подкрепили награждаването ми, но все пак след церемонията по връчването на отличията дойде и ме поздрави. И аз не мога да не споделя това.

Наградата на СБЖ ме развълнува и неслучайно толкова гордо съм застанала пред фотообектива, закичена със символа на „Златното перо“. Но пиша за нея, не само за да се похваля – човешко е все пак! -  а и за да повторя отново, че е имало случаи, когато съм очаквала награда, а не съм я получавала, както може би се е случвало и на вас.

Признанието обаче може да ви споходи, когато сте престанали да мислите за него. Добрата новина е, че, макар и вече да не сте го чакали, то пак ще ви зарадва.