В
началото на август имаше събития, които бяха по-важни за мен, и затова в
мислите ми остана на по-заден план конкурсът за шеф на БНТ. Темата за избора на
генерални директори на обществените медии от доста години ме интересува.
Интересът ми се усилва, когато познавам лично някои от желаещите да заемат
поста. Такъв е случаят с Валери Тодоров, който е от хроничните кандидати,
явяващи се неизменно при всеки възможен избор за голямо началство. Преди 4
години той се провали на конкурса за шеф на БНТ, миналата година пък не успя да
оглави отново БНР, но меракът да си шеф явно става все по-силен с годините, а
пък и годините на Валери доста се понавъртяха – вече мина 60-те. Преценил е, че
ще е добре да се пенсионира като генерален директор и пак напира. Организирал е
пиар кампания – досега 2-3 хвалебствени статии за него прочетох, но в дните до
самия конкурс не е чудно да има и още. На всичкото отгоре, една от статиите в негова чест днес ми се препоръчва за четене официално в съответната колонка във Фейсбук. Значи –
юруш, да популяризираме Валерко!
Работила
съм под ръководството на В.Тодоров по време на двата му мандата като гендир на
БНР и с чиста съвест мога да кажа, че той не е нужен на БНТ. Какво ще се случи
на телевизията, ако Валерката я оглави?
-
Първото,
което ще направи, е да въдвори класово разделение между хората. На онези, които
са побързали да му декларират своята преданост, им предстоят хубави дни!
Останалите? Те ще си останат простосмъртни. Няма голям шанс да разчитат на
справедлива оценка за труда си, на нормалното за всяко работно място
професионално развитие, нищо чудно и заплатите им да не бъдат повишавани години
наред, за разлика от онези на избраниците, приближени на Валери. Не говоря
наизуст. Изпитала съм го на гърба си. И не само аз. Познавам хора от БНР, които
са търсили какви ли не ходатайства, за да склонят Валери да им повиши мизерните
заплати. А ставаше дума за много добри журналисти. Той беше непоколебим. На
никого от простосмъртните не повиши заплатата и им оставаше да разчитат само на
периодичните масови индексации. Както вече споменах, и аз попаднах в тази категория, но да не ви
занимавам със себе си.
-
Другото,
което ще сполети БНТ, ако, не дай си Боже, Валерката я оглави, са безкрайните
ремонти. Той си има патент: сменя непрекъснато фирмите, които правят ремонтите –
колеги твърдяха, че от всяка нова фирма взима комисионна. Дали е така, не може
да се каже със сигурност, защото никакви документи не са показвани публично, но
факт е, че Валери непрекъснато сменяше фирмите, извършващи ремонтите в БНР.
-
Третият
проблем на БНТ, ако Валери Тодоров я оглави, ще бъде пълната липса на прозрачност.
Проформа може да се изнасят някакви цифри и данни, които неспециалистът не може
да разбере, както беше в eдна рубрика „Прозрачно
управление“ на сайта на БНР по Валерково време, но там не ставаше дума за
сумите, давани за ремонти. По разбираеми причини не са споменавани и комисионни.
-
Четвърти
сериозен проблем са „социалистическите отчети“ на Валери. Хората от моето
поколение, израснало при социализма, са
запознати с това явление. Валери може да натамани отчетите за работата си така,
че провалите да изглеждат като блестящи успехи, а истински стойностното да бъде
замитано под чергата и заличавано. Такъв е случаят с противозаконното
прехвърляне на Радио България изцяло в интернет в началото на 2012 г., обяснено
с липса на средства, и откриването през лятото на същата година на Радио Бинар,
което гълташе много средства по Валерково време. Но за този скандален казус ще
пиша отделно. Важното е, че във всички отчети, подавани от Международния отдел
на БНР, се подчертаваше колко авангардна форма е Радио Бинар. А то беше просто
предаване чрез телевизионни камери за видеобраз от студиото или от някое
събитие. В Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) копваха
и пействаха текстовете от хвалебствената информация за Радио Бинар, подадена от
БНР, и я публикуваха в общите си отчети, а БНР впоследствие удряше тъпана как ЕBU
оценява като много авангардна форма Радио Бинар. Виждам, че същата кръговратна
информация с източник Международния отдел на БНР по Валерково време е цитирана като
мнение на EBU и в хвалебствената статия за Валерко в actualno.com.
-
Петият
сериозен проблем пред БНТ, ако Валерко й стане шеф, е болезнената му
грандомания. В края на втория си мандат той направи във фоайето на старата
сграда в БНР импозантна фотоизложба за шестте години на своето властване в
медията. На над 90 процента от снимките беше самият той, фотографиран с
различни видни личности, с които е контактувал не заради личните си качества, а
единствено заради заемания от него пост гендир на БНР. Кой знае на какви
чудесии ще се нагледат колегите от БНТ, ако мераклията пак стане началник!
-
Шестият
сериозен проблем пред БНТ е, че Валерко няма да отиде там сам, а с цяла сюрия
свои верноподаници от БНР, които са му доказали лоялността си през годините. Много
от тях са на пенсионна възраст и жадуват по някакъв начин пак да са на държавна
цицка. Валерко ще измисли как да стане това. Той се грижи за лоялните към него.
Така че, колеги от БНТ, гответе се за десант на стари кадри от БНР, ако Валерко
ви оглави!
Накрая
ще споделя защо наричам Валериййй Тодоров Валерко. Как бихте се отнасяли към
човек, който ви е казвал в очите: „Как те търпи мъжът ти?“ само защото говорите
неща, които не му харесват. Е, Валериййй Тодоров ми е казвал тази просташка фраза
и оттогава се чувствам в пълното си право да го наричам Валерко. Има и други
причини да го наричам така, но ми става досадно да пиша за него.
В
заключение: най-нормалният вариант за шеф на БНТ е да бъде избран човек, който много
добре познава медията отвътре. Има такива сред кандидатите. А ако СЕМ поиска да
ашладиса БНТ със стария кадър на БНР Валерко Тодоров, ще се получи някакъв Мичурински
вариант, т. е. дърво, което не е ясно какви плодове ще даде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар