Конкурс за шеф на БНТ – кой кандидат каква подкрепа си осигурява

Днес започват събеседванията с кандидатите за генерален директор на БНТ. Преди години всеки участник в конкурс за ръководител на обществените медии БНР и БНТ трябваше да представи препоръки от творчески и други обществени организации, които го подкрепят. Постепенно това изискване стана само с пожелателен характер и реално СЕМ вече не обръщаше внимание на препоръките, дори не ги споменаваше при представянето на кандидата – знам го от личен опит. За сметка на това на конкурса за шеф на БНР през 2013 г. тогавашният председател на СЕМ Георги Лозанов отбеляза като плюс за отделни кандидати това, че при тяхното събеседване залата е била пълна. Значи, който събере по-голям калабалък от свои познати да го слушат, той прави впечатление на СЕМ! На мен това ми прозвуча доволно несериозно, като си помислих как към организациите, които ти оказват подкрепа, имаше изискване да извадят в съда документ за актуално състояние и да го представят заедно с протокол от заседание на управителния съвет, на което е взето решението за подкрепата на кандидата. Всички тези усилия се оказваха маловажни пред струпването в залата за събеседване на повече хора, за които не се знае точно какви са.

Голямата публична популярност все пак не е гаранция за успех. Миналата година преди конкурса за генерален директор на БНР Петър Волгин събираше хиляди лайкове и пожелания за успех под статусите си във Фейсбук, че се кандидатира за поста, но накрая на този пост беше избран Александър Велев, който не беше търсил лайкове в социалните мрежи.    

В настоящия конкурс за шеф на БНТ подкрепата от обществения сектор изобщо не се споменава в изискванията към кандидата.  Затова беше странно, че един от кандидатите реши да разпространи предварително списък с имена на видни българи, които декларират, че са съгласни той да се кандидатира за генерален директор на БНТ. Едва ли СЕМ ще се повлияе от тази самоинициатива, още повече, след конфуза някои от споменатите видни българи да заявят, че попадането им във въпросния списък е недоразумение.   

                Медиите не се занимаваха много с този конкурс. Като цяло най-услужлива медийна подкрепа получи вечният кандидат за началник Валери Тодоров. Направо се възхитих от умелия пиар, който му се прави в една статия, без дори да се споменава името му. В тази статия са изброени сочените предварително за фаворити и се коментира политическата подкрепа, която стои зад гърба на всеки от тях. На практика, това е компрометиране на споменатите кандидати, защото изборът на генерален директор не трябва да бъде политически. Понеже Валери Тодоров не е сочен предварително за фаворит, на него му е спестено нищенето на кои политически сили разчита и той в това отношение блясва, чист като сълза. Работила съм под ръководството на този началник през двата му мандата като шеф на БНР и знам как през първия му мандат в медията ни открито се говореше, че Валери Тодоров се ползва с подкрепата на президента Георги Първанов. По-късно пък като виц се разказваше как генералният ни директор отишъл с голям букет в Банкя и застанал пред вратата на една къща там, но се наложило да чака доста време, а накрая го пуснали през задния вход. Може нещо да е преувеличено, но историята с „големия букет“, поднесен в Банкя, май си беше истина. Със сигурност обаче се знае, че след като напусна БНР през 2013 г. Валери Тодоров стана съветник в Народното събрание на депутата от БСП Стефан Данаилов. Така че и този кандидат, макар да остава в сянка, си има връзки с политическите сили.

         Друго, на което се възхитих в умело написаната статия за кандидатите, сочени за фаворити, беше подхвърлената някак мимоходом фраза, че било по-добре да бъде избран човек, който не е от медията, защото иначе щял да има емоционални зависимости. И отново стрелбата се насочваше към един от сочените за фаворити, който не е вътрешен човек от БНТ, но пък има неподходяща подкрепа. Така че той за втори път е дискредитиран в статията.

И кой остава като най-подходящият вариант за шеф на БНТ, без изобщо името му да се появява във въпросната статия? Ами сетете се от първия път! Валери Тодоров, който хем не е вътрешен човек в БНТ (кореспонденството в Москва не му е помогнало да опознае в детайли медията), хем пък – нали се сещате – изобщо не е споменато да разчита на политическа подкрепа в противовес на кандидатите, разобличени, че имат политически гръб.

Като ставам свидетел как майсторски се извайва медийно образът на кандидата, който не е сочен за фаворит, но някак излиза, че е най-хубаво точно той да излезе от сянката и да блесне като спасител на БНТ, си казвам, че е добре в публичното пространство да се появяват и други гледни точки за този кандидат. Моята гледна точка е съвсем различна от позитивните внушения за него, защото съм имала нещастието да работя 6 години под негово ръководство в БНР. И колчем прочета, че е подходящ за началник, се чувствам морално задължена на свой ред да напиша: Не, не е подходящ! Защото мери подчинените си с различен аршин, защото е нетърпим към критика, защото невинаги взема правилни мениджърски решения, защото окаже ли се на шефската висота се самозабравя. Само да напомня в какво състояние беше заварил БНР наследилият Валери Тодоров през 2013 г. Радослав Янкулов:

„За периода март – май 2013-а г. са били сключени 19 договора, повечето от тях с продължителност по-голяма от мандата на новото ръководство. Стойността им е 5 783 588,13 лв.! В голяма част от договорите липсват условия за предсрочно прекратяване или предоговаряне.
Абсолютно ударен е бил денят 28-и май (последният ден от мандата на Валери Тодоров), когато са сключени 4 договора за над 3 милиона лева! Само за справка – годишната субсидия, която държавният бюджет отпуска на БНР е в размер на 42, 093 млн лв. Подробен отчет как и за какво се харчат всички тези пари, както и тези от 2012, 2011, 2010… няма!“

Цитатът е от статия на сайта chronicle.bg.

Присъствах лично на събранието в БНР, когато Радослав Янкулов изнесе тези факти. Мога да добавя и още, и още, но и това не е малко.

Конкурсът за шеф на БНТ се провежда днес и утре. Нека най-добрият победи! Със сигурност обаче най-добрият не е Валери Тодоров.