Вълшебният път към Йонийско море

Пътят към плажа в италианския курорт „Аргонавти“, област Базиликата, беше едно от най-красивите ни преживяване през това лято. Винаги вървяхме пеш, макар че от хотела имаше удобен транспорт.

Първо минавахме покрай миниатюрното пристанище с яхтите и екзотичните растения наоколо.

Още отдалече, преди да стигнем до иглолистната гора, чувахме цикадите. Жужаха като гигантски маракаси с типичния им свистящ звук на сипещи се зрънца.

С приближаването ни до дърветата звукът ставаше все по-силен, докато накрая потъвахме сред него.

Оттук започваше вълшебството на гората. Струваше ни се като извадена от книжка с детски приказки – прорязана от слънчева светлина, която я прави още по-загадъчна.

Хубавото беше, че във всеки момент можехме да се отклоним от пътя към плажа и да станем част от приказката.

Не бързахме да влизаме във вълшебството веднага.

Минахме много пъти покрай романтичната пейка сред малка полянка, преди да си направим снимки на нея.

През цялото време на талази ни настигаше мирис на смола.

С края на пътя до плажа не настъпваше краят на вълшебството, защото тогава вече бяхме на брега на морето, за което обикновено мечтаем цяла година до лятото. Този път имахме щастието да бъдем на Йонийско море.

Вчера описах това преживяване в стихотворение, но ми беше приятно да го представя с повече снимки.

На последната снимка: пътят през гората, гледан откъм плажа на курорта "Аргонавти" в италианската област Базиликата.