Блогът на Гергина Дворецка: Котето, което спечели обичта ни

С Владимир Дворецки бяхме решили това котенце да се казва Бизу-Констанс. Дойде незнайно откъде в началото на месец юли и се засели в двора с котките, на които редовно даваме храна. Беше съвсем мъничко, изглеждаше на не повече от месец-два, но никак не се притесняваше от големите котарани и котаци и, когато им хвърлехме нещо за ядене, се нареждаше сред тях край паничката. Някои му съскаха, опитваха се да го прогонят, но то не им обръщаше внимание и си хапваше невъзмутимо. Истински Давид сред много Голиати! В даден момент с изненада открихме, че е момиченце. Но с какъв борбен дух и жажда за живот! Оцеляваше самичка, без майка, в света на възрастните котки. Имаше вродено самочувствие, с което респектираше по-големите и те престанаха да я гонят. За една седмица се превърна в нещо като пазителка на двора. Когато минавахме край оградата, ни усещаше и изникваше от някой храст или се надигаше от тревата. идваше към нас и очакваше храничка. Понякога се галеше в оградата и ни гледаше в очите, като че ли ни казваше: "Вижте колко съм сладичка!" Толкова мъничка, а вече знаеше как да се хареса.

Въртеше ми се една мисъл в главата, но не смеех да я споделя с Владо, докато накрая той ми каза същото, което си мислех и аз - че трябва да си вземем това котенце, въпреки, че си имаме 5. И без това приличаше удивително на три от нашите 4 мускетарчета. Тя щеше да се впише в мускетарския ни сюжет, затова решихме да я наречем Констанс на името на любимата на д'Артанян мадам Бонасьо. За да е напълно част от котешкото ни семейство, щеше да има още едно име - Бизу, целувчица, в чест на вуйчо Цуни, братчето на нашата Гуни, което избяга от къщата ни. Бяхме много щастливи от решението си.

Уговорихме се с джипито на нашите котета д-р Иванов, че ще му занесем едно малко котанче за преглед и ваксина и отидох с една клетка да взема Бизу-Констанс от двора. Само че нея я нямаше. Не можех да повярвам. Цяла седмица тя беше вечното присъствие там. Минах покрай двора още няколко пъти същия ден и през следващите дни, но нея я нямаше. Никога повече не я видяхме. Бяхме закъснели само с един ден с решението да си я вземем вкъщи. Може би си е тръгнала или е намерила любящи стопани? Ние не можем да я забравим, макар че присъстваше в живота ни само една седмица.

Описвам тази история, защото си мисля, че ако човек е открил едно необикновено същество, пък било то и малко коте, непременно трябва да остави спомен за него. А Бизу-Констанс беше необикновено същество! В онзи двор има и други сладки котета, много ги обичаме, но никое от тях не можем да вземем вкъщи. Все пак имаме 5! Бизу-Констанс щеше да бъде единственото изключение.

Ще завърша с перифраза от "Малкия принц": "Ако сте видели едно сладко златисто коте някъде около НДК, ако то е припвало доверчиво към вас и ви е гледало в очите и се е галело, за да ви покаже колко обич има в сърчицето си, тогава бъдете любезни! Не ни оставяйте да бъдем толкова тъжни: пишете ни веднага, че Бизу-Констанс е добре!"