Живот на показ

        Лятото е времето, когато показваме повече от себе си – в буквалния смисъл, защото се разголваме поради горещините. В социалните мрежи обаче човек може да се разголва – буквално и метафорично – през цялата година. Това, разбира се, крие рискове. Ако се разхождаш пред другите с преливаша изпод дрехите ти плът, винаги има опасност някой невъзпитан да те ощипе по месцата. Така е и когато прекалено разголваш душата си, само че тогава ощипването е с думи, което може да е не по-малко унизително и болезнено.

В един френски сайт четох за жена, която решила да представя всекидневния си живот в социалната мрежа. Станала обект на такъв хейт, че накрая се самоубила. А имала семейство, деца... Подобни случаи в България не са ми известни и дано ги няма никога.

Да излагаш живота си на показ крие и други рискове, освен този някой да си въобрази, че може да навлиза твърде навътре в личното ти пространство като ти задава неприятни за теб въпроси. Съществува реалната опасност, ако показваш себе си не какъвто си, а какъвто искаш да изглеждаш, хората да се досетят, че истината е различна. Например, ако често повтаряш, че си обиколил голяма част от света, а почти никога не споделяш снимки от тези свои пътувания, в крайна сметка е логично да събудиш съмнения колко голям пътешественик си в действителност. Или ако се стараеш да внушиш, че си обект на нечие обожание, а присъствието на твоя обожател е единствено в собствените ти думи, все по-трудно ще е да доказваш, че той не е творческа инвенция.

Тук обаче искам да посоча и един положителен пример, защото винаги трябва да има и такъв. Ако вече си в напреднала възраст, но държиш на всяка цена да докажеш, че все тъй предизвикваш еротични желания и имаш таланта да опишеш това чрез красиво слово, може да се родят истински поетични шедьоври, будещи възхищение. И аз им се възхищавам, макар че избягвам да ги лайквам. От младостта си съм запомнила една мъдрост, която мисля, че е на Лорка, но който и да я е казал, е прав: „Не е нужно да пишеш стихотворение с роза в ръка, достатъчно е само стихотворението или само розата.“ Та лично аз винаги съм предпочитала розата да е в ръката ми, а не в измислено от мен стихотворение за нея. По тази причина не ми е нужно да описвам с метафори знойните ни нощи с Владимир Дворецки. Но който го прави талантливо, има моите адмирации. Все си мисля, че ако не беше показността на социалните мрежи, където всеки сам извайва своя образ за пред хората, споменатите по-горе вълшебни стихове за предизвикана и споделена късна страст, нямаше да се появят, което щеше да си е реална поетична загуба.  

От социалните мрежи може да има още една полза – чрез тях човек да се научи какво и доколко от личния си живот да излага на показ, така че да не става обект на неприлични или враждебни словесни пощипвания или пък на съчувствени усмивки. Естествено, важно е всеки сам да извлече за себе си тази поука.