неделя, 16 февруари 2014 г.

Славата

Да възпея ли славата,
въжделената слава,
която на някого криле подарява
и понася се той, озарен и различен
от безславни безброй, всепризнат и обичан?

Да възпея ли славата,
своенравната слава –
при кого се явява, кого подценява?
И дали е пристрастна или справедлива?
И защо недостатъци често прикрива?

Да възпея ли славата,
безпощадната слава,
която разглезва, но и отшумява
и която след шеметен полет в безкрая
ще запрати човека далече от рая?

Сладка, блудкава,
остротръпчива, горчива,
всяка слава изгрява, но си и отива...
И, макар че понякога мисля за нея,
само с лека усмивчица ще я възпея.

Гергина Дворецка

16.02.14 г.

Познават ли те като поетеса?

В интервюто за предаването „Графити по въздуха” по „Хоризонт” по повод новата ми стихосбирка „Балада за птицата Феникс” Светлето Дичева ме попита дали мисля, че съм много позната като поетеса. Отговорих, че по-скоро не.  Вярно е, че на премиерата ми на 6 февруари залата в книжен център „Гринуич” се изпълни, дори имаше правостоящи, и получих много цветя, но това бяха предимно хора, които ме познават като радиожурналистка. Намирам го за напълно нормално, защото през годините винаги съм поставяла професионалните ангажименти в Радиото пред личното си творчество.
         Но въпросът на Светла ми припомни едно далечно време, когато аз наистина бях много добре позната като поетеса, само че като Гергина Иванова – с името на баща ми. Помня колко се изненадах на първата студентска бригада, когато мои състуденти от „Българска филология” в СУ идваха при мен да си говорим за стиховете ми, които бяха чели в сп. „Родна реч” или в.”Средношколско знаме”. Разбира се, това бяха все хора с интереси към литературата – тогава беше въпрос на стил и престиж младежите, които имат дарба да пишат, да следват „Българска филология”. После, като член на Кабинета на младите писатели студенти „Д.Дебелянов”, а и през първите години от работата ми в БНР, също бях едно от известните млади имена в поезията – мои стихове излизаха в поетичните рубрики на много вестници, канеха ме за участия в рецитали. Излезе и първата ми стихосбирка в изд. „Народна младеж” – макар и в сборник „Петима млади поети”, каквато беше честата практика по онова време, но това бяха 26 стихотворения! За тази моя първа книга стана дума и в традиционните тогава годишни прегледи на литературната продукция...
         И... последва 9-годишното чакане самостоятелната ми стихосбирка да излезе в изд. „Хр.Г.Данов”. Причините за това чакане се старая да разгадая от доста време, но сега няма да се спирам на тази тема, защото думата ми е за литературната слава. Тя не се върна при мен нито в началото на 1990 г., когато като че ли падна някакво ембарго над книгата ми и тя най-после излезе от печат. После отново се занизаха години, през които издадох още 3 стихосбирки и 2 книги в проза. Но никой не пишеше за тях в периодичния печат, само хората, които ги четяха, ми казваха, че им харесват. Бях си мислила доста наивно, че когато отново се появя в литературните среди, моите събратя по перо от Кабинета на младите писатели студенти ще ме приветстват: „Гергина, къде се губиш! Отдавна чакахме да дойдеш отново сред нас!” Нищо подобно не стана. По-скоро забелязах как някои с охота си спомнят, че съм била известно име в студентския литературен живот някога, но желанието ми да пиша и издавам отново леко ги изнервя. Нещо в смисъл: „Чакай сега, ти, Гергина, отдавна изпусна влака! В него вече за теб място няма, ясно ли ти е!”
         Та, така със славата... Трудничко е да си известен, ако собствените ти събратя по перо предпочитат да премълчават за присъствието ти в литературата. Но премълчаването и незабелязването е патент не само в литературния ни живот.  А и, честно казано, за мен не е от особено значение дали ще ме определят официално като поетеса или писателка. Намирам за важно онова, което пиша да стига до повече хора, защото мисля, че думите ми могат да им бъдат опора в даден момент.

         

петък, 14 февруари 2014 г.

Там

Има нещо, което знам
и което ми дава опора:
моята майка е вече там,
където са всички велики хора.

Нищо, че в своя достоен живот
тя не достигна до шумната слава.
Сред необятния звезден кивот
мама блести, на великите равна!

Всеки дори неразцъфнал талант
там от високата бездна ни свети:
скромен актьор, философ неразбран
и недочакали книга поети...

Там, сред големи и малки звезди,
мама пътува във златна каляска,
и неузнали за нея преди,
всички възторжено й ръкопляскат...
Гергина Дворецка
из цикъла "Стихове за майка ми, която носеше прекрасното име Маргарита"


сряда, 12 февруари 2014 г.

"Балада за птицата Феникс"-премиера в снимки

Реших да споделя и в блога си няколко снимки от премиерата на стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс" в книжен център "Гринуич" на 6 февруари 2014 г. Благодаря за снимките на Валя Попова, София Шигаева, Гери Златкова и, разбира се, на Владимир Дворецки!
Премиерата на стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс" в книжен център "Гринуич" на 6 февруари 2014 г.
Премиерата на стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс" в книжен център "Гринуич" на 6 февруари 2014 г.
Премиерата на стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс" в книжен център "Гринуич" на 6 февруари 2014 г.
Премиерата на стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс" в книжен център "Гринуич" на 6 февруари 2014 г.


Премиерата на стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс" в книжен център "Гринуич" на 6 февруари 2014 г.

неделя, 9 февруари 2014 г.

Фениксът

Това стихотворение, което съм писала на 20-годишна възраст, ми подсказа заглавието на стихосбирката „Балада за птицата Феникс”. Бих се подписала под него и днес!

И ето, пак си в моя стих,
непобедима птица Феникс!
Досадни спомени горих,
изхвърлях чувства опошлени,

замахвах с яростна черта
над не едно омразно име...
А все тежеше мисълта
от образите нелюбими,

а все кънтеше нечий смях,
злорадо тъпчещ, непрекъснат.
И гонейки го, не разбрах,
как ти над хаоса възкръсна,

как неочаквано простих
за дланите си обгорени.
И пак си ти във моя стих,
непобедима птица Феникс!

                                    Гергина Дворецка





вторник, 4 февруари 2014 г.

Отново за БНР

Когато човек има свой блог, следи с интерес кои негови постинги се четат най-често. С изненада открих, че напоследък е доста четено написаното от мен на 25.05.2013 г., когато новоизбраният генерален директор на БНР Радослав Янкулов даде едно от първите си интервюта в ефира на програма „Хр.Ботев”. Сега, препрочитайки собствения си коментар, забелязвам с колко симпатия и доверие съм приела избора на новия ни голям началник. За мен, която също се бях явила на конкурса за този пост и дори бях сред петимата най-добре представили се, нямаше значение, че избраната не съм аз. По-важното беше, че човек, който, според мен, имаше много сходни с моите възгледи за развитието на БНР, беше победител в конкурса. А какво стана скоро след това?... На това, което стана по-късно ще се върна, след като мине премиерата на новата ми книга, сборникът със стихове „Балада за птицата Феникс”. Дотогава се отдавам само на светли мисли и чувства. Впрочем, благодарна съм, че в сайта на програма „Хр.Ботев” на БНР  беше публикуван анонс за тази премиера: 

неделя, 2 февруари 2014 г.

Пани Гергино! Варшава се буди от сън...


Eдно стихотворение из цикъла "Стихове от делника" в стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс". Включено е и в първата ми книга с проза "Славянско танго" - хубав спомен от времето, когато усилено учех полски език:

Доловен по интуиция стих

Пани Гергино!...
                             Варшава се буди от сън...
Пани Гергино!...
                             Животът ви чака отвън!


Пани Гергина
                             танцува с варшавския ден!
Пани Гергина
                             изгаря в дъха на Шопен...


Пани Гергино!...

                                     2009 г.