Това стихотворение,
което съм писала на 20-годишна възраст, ми подсказа заглавието на стихосбирката
„Балада за птицата Феникс”. Бих се подписала под него и днес!
И ето, пак си в
моя стих,
непобедима
птица Феникс!
Досадни
спомени горих,
изхвърлях
чувства опошлени,
замахвах с
яростна черта
над не едно
омразно име...
А все тежеше
мисълта
от образите
нелюбими,
а все кънтеше
нечий смях,
злорадо
тъпчещ, непрекъснат.
И гонейки го,
не разбрах,
как ти над
хаоса възкръсна,
как неочаквано
простих
за дланите си
обгорени.
И пак си ти
във моя стих,
непобедима
птица Феникс!
Гергина Дворецка
Няма коментари:
Публикуване на коментар