и което ми дава опора:
моята майка е вече там,
където са всички велики хора.
Нищо, че в своя достоен живот
тя не достигна до шумната слава.
Сред необятния звезден кивот
мама блести, на великите равна!
Всеки дори неразцъфнал талант
там от високата бездна ни свети:
скромен актьор, философ неразбран
и недочакали книга поети...
Там, сред големи и малки звезди,
мама пътува във златна каляска,
и неузнали за нея преди,
всички възторжено й ръкопляскат...
Гергина Дворецка
моята майка е вече там,
където са всички велики хора.
Нищо, че в своя достоен живот
тя не достигна до шумната слава.
Сред необятния звезден кивот
мама блести, на великите равна!
Всеки дори неразцъфнал талант
там от високата бездна ни свети:
скромен актьор, философ неразбран
и недочакали книга поети...
Там, сред големи и малки звезди,
мама пътува във златна каляска,
и неузнали за нея преди,
всички възторжено й ръкопляскат...
Гергина Дворецка
из цикъла "Стихове за майка ми, която носеше прекрасното име Маргарита"
Няма коментари:
Публикуване на коментар