Да
възпея ли славата,
въжделената
слава,
която
на някого криле подарява
и
понася се той, озарен и различен
от
безславни безброй, всепризнат и обичан?
Да
възпея ли славата,
своенравната
слава –
при
кого се явява, кого подценява?
И
дали е пристрастна или справедлива?
И
защо недостатъци често прикрива?
Да
възпея ли славата,
безпощадната
слава,
която
разглезва, но и отшумява
и
която след шеметен полет в безкрая
ще
запрати човека далече от рая?
Сладка,
блудкава,
остротръпчива,
горчива,
всяка
слава изгрява, но си и отива...
И,
макар че понякога мисля за нея,
само
с лека усмивчица ще я възпея.
Гергина
Дворецка
16.02.14
г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар