След изборния ден

Изборите приключиха. Кой как приема резултатите, зависи от личната нагласа. Оттук нататък ще се правят опити да бъде съставено правителство и това ще е работа на политическите сили, влезли в парламента. А ние, останалите, ще наблюдаваме какво се случва и ще коментираме. Това е напълно нормално, защото на този етап нещата вече не зависят от нас. Въпросът е дали се възползвахме от момента, когато до голяма степен зависеха от нас. Избирателната активност над 50 % все пак не е доказателство за желанието на голяма част от зрялото население да изрази позицията си, като гласува – по съвест и според собствените си предпочитания. Зимните протести, продължили със седмици, показаха, че българите не приемат безропотно всичко, което им се случва. После като че ли отново взе превес дълбоко вкоренена нагласа, че едва ли точно ние ще променим нещо. Да се запитаме харесва ли ни животът да минава покрай нас, без да се намесваме в него, а ние само да критикуваме, да недоволстваме, да се подиграваме, да омаскаряваме и в това да намираме голямото си вътрешно удовлетворение. Никой няма да ни спаси от усещането за безнадежност, ако сами не пожелаем да се отърсим от него. Да, вярно е, че невинаги можем да повлияем на онова, което ни заобикаля, но поне когато можем, да не подминаваме тази възможност... Това си мисля по повод половинчатата ни избирателна активност. И още – може би някои възприемат призива да бъдем активни граждани само като лозунг. Истината е, че активното, но и градивно отношение към света е по-здравословно. От апатията  душата залинява. А на гласувалите при всички случаи ни остава удовлетворението, че не сме били безучастни към ставащото около нас и с нас.