Преживяванията на един кандидат за генерален директор на БНР

Скандалите около парламентарните избори, които занимават обществото и досега, отвлякоха вниманието от предстоящия избор на генерален директор на БНР. Този избор обаче предстои през следващата седмица, а той никак не е маловажен, защото става дума за голяма и влиятелна обществена медия. Неведнаж съм казвала, че конкурсът за отговорния пост е демократичен и прозрачен. Точно в името на прозрачността, на която самата аз винаги съм държала и съм я заложила в концепцията си, бих искала да споделя какво ми се случва в качеството ми на участник.

         Преди време в един жълт вестник се появи голяма статия, в която с различна доза жлъч бяха окарикатурени почти всички 17 кандидати в конкурса, а един се посочваше като сигурния бъдещ победител, защото за него вече били платени определени суми. Някои познати ме питаха: „Е, за какво кандидатстваш, след като е ясно кой ще спечели?”. Впоследствие този кандидат, както и други, смятани за фаворити, отпаднаха от участие по обективни законови причини. После същите познати не можеха да се начудят: „Ама как така точно тези кандидати отпаднаха!”.  Отговарях им: „Значи изборът не е предопределен!” За самата мен във въпросния жълт вестник беше написано само едно изречение, но достатъчно подвеждащо. В него бях посочена като един от вечните кандидати за поста, а аз се явявам на този конкурс за втори път. Ще припомня, че г-н Валерий Тодоров стана генерален директор едва при третото си кандидатстване, а ето че управлява вече два мандата. В същото жълто издание бях определена само като поетеса, без да се спомене дългогодишният ми трудов стаж в БНР, нито че от години правя предаване за евроинтеграция, нито че съм удостоена със значими български и международни награди – просто целта е била не да бъда представена обективно, а да бъда зачеркната като подходящ кандидат за поста. Разбира се, тази публикация не ме притесни, но за пореден път си дадох сметка колко манипулативно може да бъде едно-единствено изречение.

         Тук-там из форумите в интернет се появиха епизодични изстрели от анонимни „разобличители”, които пишеха, че всички кандидати, с малки изключения, сме „комунета” и „ченгета”. Проверката на СЕМ показа, че никой от нас не е бил доносник, а колкото до „комунетата”, аз, както и немалко българи, съм от семейство, в което има и хора, вярвали в един идеал за справедлив обществен строй, и други, които са отхвърляли този идеал. Резултатът при мен е, че приемам с разбиране всяка политическа ориентация, убедена съм, че във всяка партия има стойностни личности, и съм особено горда, че във Фейсбук имам приятели от почти целия политически спектър. Това е гаранция за обективността и безпристрастността ми по отношение на политическите сили - нещо твърде важно за човек, който се кандидатира за генерален директор на БНР.

    „Кандидатските” ми преживявания обаче продължават. Интересно е да наблюдавам приливите и отливите на народната любов в зависимост от поредния слух, свързан с конкурса. Вчера колега, който ми пожела успех, ме предупреди, че журналистка от „Хоризонт” е казала: „Ако изберат човек от „Хр. Ботев”, ще стачкуваме!” Не знам дали такава закана е била изказвана. Истината е, че през дългогодишния си стаж в БНР, съм работила и в „Хоризонт” – някогашната ни Младежка редакция администривно се водеше към тази програма, в нея съм водила предавания и многократно съм била репортер. Сред основните причини да се кандидатирам за генерален директор е и фактът, че познавам от личен опит спецификата на основните програми в БНР – защото съм сътрудничила и в Радио „България”, правила съм преки включвания от студиата на почти всички районни радиостанции. Т. е. аз съм в пълния смисъл на думата радиочовек, знам от какво се нуждаят работещите в медията ни и съм убедена, че имам сили да им го осигуря.  

         Също вчера друг колега, с когото се познаваме отдавна, ми обясни, че вече е ясно кой ще бъде следващият ни началник, защото е важно на всяка цена политиката на настоящия генерален директор да бъде продължена. Спомена ми и имената на новите двама фаворити - ще ги споделя с вас след конкурса.      

         Ето такива неща се случват на един кандидат за генерален директор на БНР. Ще напомя само, че ако се притеснявах от подхвърляния, инсинуации или от евентуален неуспех, нямаше да се кандидатирам. Сили ми дават хората, които държат на мен и ми стискат палци, а те никак не са малко, макар и да не се афишират много открито – бих добавила, че напълно разбирам дискретността им. Като кандидат за изключително отговорния пост, разчитам на познанията си за най-модерните тенденции в радиото, защото следя информации на 6 чужди езика и съм участвала в немалко международни форуми. Изпробвала съм в практиката и мениджърските си умения, защото над 8 години съм била на управленска  длъжност в БНР, макар и не на високо равнище в административната йерархия. Особено важен обаче беше за мен опитът ми като председател на една франкофонска творческа организация, която не разполагаше с почти никакъв бюджет, но по време на двата ми мандата организара десетки публични прояви и беше сред най-активните във франкофонската общност у нас. Знам как постигнах това и съм заложила идеите си в концепцията, която ще представя следващата седмица пред СЕМ. Междувременно обаче от време на време ще разказвам за някои свои „кандидатски” преживявания. Фейсбук е демократична мрежа за споделяне, а на когото написаното не е интересно, естествено е да не го чете.

         Хубав ден на всички!