За фаворитството

На днешната дата преди много, много години беше първият ми работен ден в БНР като стажант-редактор. Бях се прехвърлила да следвам задочно, за да мога да бъда назначена. Сега май няма такова изискване за студентите, работещи в медиите... По онова време, а и дълго след това, и през ум не ми е минавало, че някога ще се кандидатирам за генерален директор... Конкурсът, в който участвах за втори път, приключи преди два дни, а имам чувството, че е бил отдавна. Вчерашният хубав празник ме отдели от деловата седмица, като многоцветна река, която преплувах и стигнах на отсрещния бряг. Но ако все пак се връщам на темата за този конкурс, то е заради някои общовалидни житейски въпроси: дали човек да опита отново да направи нещо, ако не е успял от първия път? Моят личен отговор е категоричен – да, трябва! Самото усещане, че си събрал сили за втори опит, носи невероятно удовлетворение. А се оказа, че и резултатът може да е много по-добър от предишния, какъвто беше в моя случай – без първоначално да съм сочена за фаворит, накрая бях сред петимата фаворити на финалната права.

         Точно във връзка с фаворитството е вторият житейски въпрос, който си задавам. Има ли смисъл изобщо да се правят конкурси с по-широко участие или просто да се набележат няколко основни фаворита за поста генерален директор на БНР и състезанието да си бъде само между тях? Пък който събере най-шумна агитка от фенове, той да е победителят! Всъщност, конкурсите се правят, за да може участниците да покажат качествата си, дори ако някой системно ги е подценявал. Естествено е да има някои предварително сочени за фаворити, но обективната оценка на журито би доказала реално кой какъв е. В случая с нашия конкурс имаше своеобразен външен диктат на привържениците на фаворитството. Дори един автор, чието име не ми говори нищо, макар че може и да е добър човек, написа, че СЕМ изобщо не бива да избира измежду толкова неизвестни хора, каквито сме ние, участниците в конкурса, останали след отпадането на големите фаворити. А кой може да гарантира, че идеите на тези фаворити за развитие на радиото са били по-добри? Слава богу, концепциите ни ще бъдат публикувани на сайта на СЕМ и всеки може да прави сравнения. Бих предложила да бъдат публикувани и концепциите на фаворитите, които отпаднаха, за да видим от какво сме се лишили.

         Имам намерение да споделя какви са механизмите в БНР за игнориране на творческите постижения, така че талантливи хора могат да се окажат напълно неизвестни за широката публика след дълги години успешна работа в медията. Това ми се искаше да променя и го заложих в концепцията си. Ще споделя и впечатленията си за ролята на някои медии в подкрепа на фаворитството, докато се провеждаше конкурсът: само няколко иронични щриха са достатъчни, за да дискредитираш нефаворита, който може да конкурира твоите фаворити. Или да подскажеш на четящите: този кандидат се представи добре на събеседването, ама нали знаете, че той не е сочен за фаворит! Но за това ще пиша след време... Сега чакам с интерес да чуя днешното предаване по програма „Хр. Ботев”, в което членове на СЕМ  и други събеседници ще коментират конкурса.