Тост под звуците на чардаш

На Жужа, Тимофей и Волфганг

                                 За пустата предпролетна

и всичките подробности,

които съм запазила

неволно в паметта си...

И ние, четиримата,

от четири народности,

и чардата, прихлупена

над дървените маси...

За селяните пийнали,

които ни припяваха

сред смях и сред подвикване

мелодиите стари,

а някъде от пустата

конете избуяваха

край хубави момичета

и пламенни бекяри...

И ние, четиримата,

за ден събрани заедно,

отпивахме от чашите

преливащата бира,

и въпреки че спорехме

по темите разпалено,

Земята ни се струваше

не толкова размирна.

И ние, четиримата,

сред пустата изникнали,

наистина не искахме

да тръгваме обратно.

И пролетта не биваше

да си отива никога,

за да не идва новото

обезумяло лято.

1980 г.

Гергина Дворецка

Из цикъла „Стихове от старите тетрадки” ,

„Балада за птицата Феникс”, изд. Триада, 2014г.