От доста време не съм коментирала проблемите на БНР, не защото
междувременно те са били решени – напротив! – но предпочетох да се отдам изцяло
на радостта от настъпващата пролет, както и на други хубави събития около мен,
за които предстои да пиша. През миналата седмица обаче имаше съвместна
пресконференция на шефовете на БНР и БНТ заедно с вицепрезидента на Европейския
съюз за радио и телевизия (EBU) Клаудио Капон, преди
това пък и тримата се срещнаха с президента Росен Плевнелиев, и отново се
връщам към темата за ставащото в БНР.
Ще започна със заплащането в обществените медии – за него стана дума и при
двете събития, за които споменах по-горе. Цитирам информация за позицията на
българския президент: „Президентът Росен Плевнелиев се обяви за увеличение на
средствата за БНТ и БНР. ... По думите му, инвестициите в културни и образователни програми, които в дългосрочен план
имат многократна възвръщаемост, няма как да се реализират при сегашното равнище
на финансиране на обществените медии у нас.”
Цитирам точно тази част от информацията, защото имам честта да работя в
екипа на образователните предавания в програма „Христо Ботев”. Нашата основна програмна линия, която вече трета година носи доста тромавото
заглавие „1001 защо – Ефир знание”, се излъчва всеки делничен ден в
следобедните часове – от 15,30 до 16,40 ч. и, според социологическите
проучвания, често по рейтинг достига сутрешните предавания от праймтайма. (Впрочем, автор на сигнала с новото ни заглавие е
композиторът Стефан Димитров, директор на програма „Хр. Ботев”! Ако някой
открие в този факт конфликт на интереси, няма как да го опровергая, защото г-н
Димитров не обяви конкурс за новия сигнал, каквато обикновено е практиката, а
сам го предложи, защото заглавието „1001 защо – Ефир знание” го било
вдъхновило. Сигналът безпроблемно е бил утвърден от отговарящите за това лица в
БНР, така че звучи всекидневно по няколко пъти в следобедните часове.)
Бюджетът на едно 70-минутно предаване от въпросната програмна линия е 45 (четиридесет и пет) лв.! Съвсем доскоро бяха 35 (тридесет и пет) лв., но от известно време се увеличи с 10 лв. При
такъв бюджет е доста трудно да привлечеш автори, които да правят интервюта и
репортажи по специфичната проблематика на всяко от образователните предавания,
и изходът е един – водещият сам подготвя почти всички материали в предаването
си. Нито един от тези материали не му се хонорува отделно. Т.е. дали в
предаването ми ще има 3-4 интервюта от чужди езици, направени и преведени от
самата мен, репортажи и информации от събития, на които лично съм присъствала,
или пък цял час ще разговарям в студиото с един-единствен събеседник, няма
никакво значение – при всички случаи бюджетът за тези 70 мин. е 45 (четиридесет и пет) лв.!
Много съм любопитна, дали някой началник ще алармира веднага, че издавам
вътрешноведомствена тайна, като съобщавам горепосочената мизерна сума! Не
трябва да бъде никаква тайна каква част от парите на данъкоплатците се заделя
от ръководството на БНР за образователни предавания, защото навсякъде се
твърди, че образованието е приоритет, но бюджетите показват друго! При това
наистина става дума за нещо уникално в радиоефира – в останалите програми , а и
в частни радиа се говори за изкуство и култура, например, но образователни
предавания има само в „Христо Ботев” на БНР. Като добавим, че
повечето от нас, които работим в екипа на „Образование”, получаваме заплати под
средната за страната, ще стане ясно, че качеството на творческия ни продукт, за
което ни ценят слушателите, се дължи предимно на ентусиазма ни и любовта ни към
радиожурналистиката.
Не мога да не спомена и действително скандалния факт, че преди повече от
две години от портала в сайта на БНР изчезна рубриката „Познание” и оттогава
образователните предавания са представени само в сайта на „Христо Ботев”, което
определено намалява видимостта им! Многократно съм поставяла този въпрос пред
различни началници и те само са повдигали рамене, дори при скорошното
обновяване на сайта на медията ни този пропуск не беше коригиран.
Като става дума за обновения сайт на БНР – преди време писах за внезапно
намаляващия брой преглеждания на мои материали в него. Проблемът си остава! Не
знам дали е само мой, защото не мога да следя всичко, но все пак наблюдавам
материали на други колеги, качени в този сайт – при тях отбелязаният брой
преглеждания плавно расте нагоре, но при мен не е така. Последният рязък спад
беше с рубриката ми „Стани полиглот”. В събота, 29 март, броят посещения достигна
1098 и малко по-късно същия ден вече бяха 1069, т.е. с почти 30 по-малко!
Вчера, 30 март, постепенно достигнаха 1081 и тази сутрин станаха... 1076, т.е.
намаляха „само” с 5! Като че ли някой е решил, че броят преглеждания на тази
моя рубрика никога не бива да надхвърля 1100! Може въпросната неадекватност да е плод на технически проблем – вече
имаше някакви неофициални обяснения от компетентни лица, пожелали анонимност,
но някак избирателно се проявява този проблем. И дори да е случайност, все ми
напомня, че някои от нас, в БНР, не могат по никакъв начин да надскочат един
праг, който ни е отреден, и ако тръгнем нагоре, веднага биваме дръпнати рязко
назад. Крайно време е да пиша за „елитите” и простосмъртните в БНР, но все
отлагам, защото темата никак не е приятна. Само че за нея непременно трябва да
се говори и ще го направя. За да няма недоразумения – аз съм от простосмъртните
в БНР! И, честно казано, се гордея с това! А доказателство, че не съм от
„елита” в медията ни, е не само фактът, че взимам заплата по-ниска от средната
за страната, но и това, че макар през годините непрекъснато да съм се старала
да повишавам квалификацията си, макар да съм представяла нееднократно
разработки за развитието на програма „Хр. Ботев” и на самото БНР, аз си останах
старши редактор. Наскоро се освободи мястото за отговорен редактор в екипа ни и
на него беше назначена друга колежка. Ако в този момент някой ме определи като
кариерист, ще поясня, че ако не си член на административния елит, нямаш думата
при формирането на програмите в медията ни и не можеш да осъществиш по-мащабни
творчески идеи - разбира се, ако ги имаш, защото при нас началници често стават
хора без идеи.
Впрочем, „елитът” при нас не
е само административен, но, за да станеш част от него, няма голямо значение
професионалната ти биография, както ще разберете от линка, който прилагам
по-долу. А иначе с удоволствие си правя предаванията и си пиша книгите!
Та, ако някой се заинтересува
какви хора не могат да достигнат дори до най-ниското стъпало в
административната йерархия в БНР, ето професионалният портрет на една
простосмъртна в общественото ни радио:
Няма коментари:
Публикуване на коментар