Нещо по-лирично в пролетната
вечер – едно мое ученическо стихотворение, публикувано в някогашното списание „Родна
реч”:
Добър вечер! Добър вечер!
Пролет е.
Въздухът пулсира
развълнувано.
Ароматът страстен и упойващ
на безброй разцъфнали зюмбюли
вечерта задъхана изпълва.
Устните ми като че усещат
влажното дихание на някого.
Мракът се обвива между
пръстите
като дълги чернокоси къдри.
Трепкащите жици на трамвая
пръскат искри, сякаш
заблестяват
две зеници ласкави и сини...
Топлина, почти неосезаема,
като във сънувана прегръдка,
неуверено във мен нахлува.
И внезапно ми се вижда
глупава
гордостта ми, че не съм се
влюбвала.
Гергина Дворецка
из цикъла „Ранни стихове”, „Сняг
и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”
Няма коментари:
Публикуване на коментар