неделя, 9 март 2014 г.

Празник в оперетата

Вчера беше един от най-хубавите осмомартенски празници, които съм имала, защото денят ми завърши със спектакъла „Графиня Марица” в ДМТ „Ст.Македонски”! Любимият ми Владимир Дворецки направи подарък за двама ни с билети на предпочитания от мен 10-ти партерен ред! На влизане в театъра имаше приятна изненада – всяка зрителка получаваше по един карамфил и поздрав за празника.
         Най-искрени поздравления за режисьор постановчика Марио Николов, който е съчетал класически декор и съвременна мултимедия! Имахме удоволствието да го чуем и като граф Тасило! Аплодисменти и за прекрасната Валентина Корчакова – графиня Марица, за загадъчната Светлана Иванова – гадателката Маня, за достолепната, но с чудесно чувство за хумор Мария Коровешова – княгиня Божена, за впечатляващия граф Популеску на Лъчезар Лазаров, както и за моята голяма слабост – Людмила Козарева и Александър Мутафчийски: Лиза и барон Жупан! Знам, че всеки изпълнител би искал да бъде сам себе си, а не да го съпоставят с други преди него, но едва ли някой ще се засегне, ако го сравнят с Лили Кисьова и Видин Даскалов. Аплодисменти и за запомнящите се герои в поддържащи роли: Иван Панев – Чеко, Драгомир Стойков – барон Лийбенберг, Николай Борисов – Пеничек!
         Благодарности за това, че на 8 март в продължение на 3 часа ни вълнувахте, трогвахте и разсмивахте до сълзи :) Благодарности на целия екип, осъществил спектакъла, както и на моята скъпа някогашна колежка от БНР Таня Симеонова, която  разказваше за спектакъла във фейсбук така увлекателно и интригуващо, че и най-неизкушеният от оперетата би посетил представлението!
         Снощи осъзнах, че понякога сме консервативни – в любимия ми дует „Ела във Вараждин” все очаквах стиховете: „Ще имаш ти съпруг, красив и мил кат никой друг”, изпълнявани някога от Видин Даскалов, но сега тези стихове липсваха. Явно спектакълът е по нов превод от оригинала. Питам се, има ли нужда от нов превод при положение, че предишният се възприема вече като класика.
         Но по-важно е вътрешното ми убеждение, че оперетата има бъдеще! Защото в този свят, който непрекъснато ни стресира с нещо, имаме нужда от приказки за възрастни. А оперетите са точно това – приказки за възрастни, където справедливостта винаги възтържествува, където недоразуменията мужду влюбените се разсейват и където винаги идва очакваният с нетърпение хепи енд - не както става в живота, но пък, както мечтаем да бъде в една желана от всички реалност! И всичко това – съчетано с прекрасна музика!

         

Няма коментари:

Публикуване на коментар