Обичам
да правя равносметките си за отминаващата година в самия край на декември. Сега
обаче започвам малко по-отрано, защото през 2015 г. много рядко пишех в блога
си, поради прекалената ми ангажираност със сайта на нашата фондация „Европа и
светът“ www.evropaworld.eu. Той се появи в интернет на 12 март, но екипът ни започна да го
подготвя 3 месеца преди това. Резултатът досега ни удовлетворява.
Имаме
вече и първото публично признание – наградата на Сдружението на испаноговорещите
журналисти в България в конкурса „Светове и цветове“ за публикации на социални
теми, екология, култура и традиции.
В
един момент обаче осъзнах колко много време ми поглъща сайтът и колко текстове,
които исках да споделя в блога си, останаха само на етапа на намеренията.
Затова през последните десетина дни до Новата година, ще си доставя
удоволствието да напиша поне част от тези текстове. Сред тях няма да има почти нищо
за БНР, въпреки че още през лятото си бях направила кратко списъче с теми,
свързани с любимата ми медия. За протестите там вече не се говори, явно са
притихнали, защото обстоятелствата се стекоха драматично – двама представители
на спорещите страни в момента имат здравословни проблеми. Най-искрено им
пожелавам да оздравеят! Но някак ми се отщя да пиша за Радиото.
Разказва
ми се за пролетното ни пътешествие из Андалусия, за Гибралтар, за ЕКСПО 2015 в
Милано, за ноемврийското ми пътуване до Мароко, където още беше лято, а после и
за Страсбург, където вече отдавна се подготвяха за Коледа. Иска ми се в края на
2015 г. да си спомням предимно за хубавите моменти и приятните вълнения през
изминалите 12 месеца - така ще се заредя с позитивна енергия за 2016 г.. Само
че в спомените ми от тази година не може да не стане дума за наплива на
бежанците към Европа през лятото, за стреса, който изживя от това ЕС и за все
по-често повтаряните прогнози, че той е пред разпад. Какво ни предстои? Реализмът
ни е нужен не по-малко от оптимизма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар