Нямам представа как спомените ми от Мароко се изляха в ритъма на детски стихчета. Сигурно, защото там на моменти се чувствах като дете в приказка от "1001 нощ"!
Дърветата
оголени
за
миг да заменим
с
приятно топли спомени
в предколедните
дни!
През
булото на зимата,
изплетено
от скреж,
да
видим пак Медината
на
древен Маракеш
и
да усетим полъха
на
океанска шир,
щом
мислено при полета си
стигнем
в Агадир.
От
любопитство гонени
към
Фес, Рабат, Мекнес,
елате
в мойте спомени,
които
викам днес!
Но
няма да намерите,
поглеждайки
назад,
по-мили
от берберите
в
бивак до Уарзазат,
които
сред оазиса
в
полите на Алтас
чай
ментов за наздравица
си
поделиха с нас.
20.12.2015
г.
Снимка от площадката пред бивака в оазиса Финт, в полите на Атлас
Няма коментари:
Публикуване на коментар