Моята 2015 г.

Годината си отива. За света не беше една от най-добрите години – да не изброявам защо. На мен ми донесе вълнения – в личен план предимно хубави. Попътувах. В началото на пролетта с мъжа ми заминахме за Андалусия – обиколихме Малага, Фуенхирола, Беналмадена, Марбея, Севиля, Гранада, Кордова... Със сигурност ще се върнем пак там. Бяхме за малко в Гибралтар и в Танжер. През август отидохме на Световното изложение в Милано  ЕХРО 2015 – все едно, че си направихме околосветстко пътешествие, обикаляйки павилионите на различни държави… През ноември се осъществи мечтата ми да попътувам из Мароко. През същия месец бях поканена да отразя Световния форум на демокрацията, организиран в Страсбург от Съвета на Европа. За форума, който беше на тема „Свобода и контрол – в търсене на демократичен отговор", както и за пътуванията си, ще продължа да пиша през следващите месеци.

През отминаващата година се занимавах предимно със сайта на фондацията ни „Европа и светът“ - той е в интернет вече от 9 месеца. Удовлетворение за екипа ни е наградата в конкурса „Светове и цветове“ на Сдружениета на испаноговорещите журналисти в България – получихме отличието в категория „Печат и интернет медии“ за публикациите ни на социални теми, екология, култура и традиции.

През 2015 г. се навършиха 25 години, откакто се посветих на темата за обединена Европа. Мислех да отбележа тази годишнина по подходящ начин заедно с участници в предаванията ми за евроинтеграция по програма „Христо Ботев“. След като бежанската криза обсеби вниманието ни от края на август насам обаче, изгубих желание да се занимавам с тази свой професионален юбилей – имаше по-важни неща от него. Ставащото в самия ЕС не ме вдъхновяваше за празнуване.

Спомням си с хубаво чувство за БНР, където работих допреди година, но не изпитвам никакво съжаление, че вече не съм там. Харесвам това, което правя в момента.

Романът ми „Искрено ваша“ е готов отдавна, но предпочетох да го издам не тази, а следващата година. Иска ми се да го препрочета още веднаж, след като достатъчно се отдалеча от него и вече го възпремам почти само като читател.

Имах късмета да срещам интересни, стойностни хора през 2015 г.. За тях също предстои да пиша.

В края на тази равносметка слагам снимка на скъпи за мен сувенири от някои посетени през последните месеци места: камила, която купих от пазара в Рабат; малко магаренце – символ на андалуското селце Михас, там магаретата се ползват и като таксита; една малка маймуна, която си донесохме от Гибралтар – там макаците са една от най-забавните забележителности за туристите. С този мой малък симпатичен керван ще вляза в 2016 г.. във ведро настроение и с готовност за всякакъв вид екзотика, която може да ми предложи животът.