вторник, 28 май 2013 г.

В очакване на юни

В очакване на: новото правителство, новия генерален директор на БНР, утрешното ми радиопредаване и... на месец юни, си припомням за отмора един мой отдавнашен разказ, който няма нищо общо нито с политика, нито с професионални вълнения.

ЮНСКИ СПОМЕН
/от книгата „Откриването на Дагоберта”/

         Всяка година през юни Латина си спомня... един свой измислен спомен!
         Беше го измислила най-неочаквано преди много, много години, когато се готвеше за кандидатстудентските изпити в Софийския университет. Прекарваше по цели дни в четене и развиване на теми, понякога ходеше на частни уроци по български език при една възрастна преподавателка. Латина не се тревожеше за предстоящата сесия и запази от този кандидатстудентски период хубаво, ведро чувство. 
         Една привечер,  след като прецени, че е чела достатъчно и реши да си почине, отиде да смени водата на цветята във вазата. Разсеяно се погледна в огледалото над мивката. Видя се замислена и може би малко тъжна, за миг отражението й просветна в седефено... И тогава най-неочаквано въображението й нарисува нещо, което Латина и досега винаги си спомня, когато настъпи месец юни.
         Представи си, че налива вода не на мивката в софийската им кухня, а от чешмата в някакъв двор в малък провинциален град. Не знаеше кой е градът и никога не се опита да разбере. Чешмата се намираше под голямо дърво, което засенчваше целия двор. Край ниската ограда към улицата растяха рехави храсти. И там, откъм улицата, някой погледна към Латина и тя се видя през неговите очи: замислена и може би малко тъжна, с лице, просветващо в седефено под привечерната сянка на голямото дърво... Човекът, който се загледа в Латина, спря пред оградата - явно бързаше занякъде, но неволно спря... Латина наливаше вода на чешмата и усети, че някой я гледа, но не извърна очи към него, за да види кой е... Може би неин познат, с когото са се виждали често и взаимно не са се забелязвали, докато в една юнска привечер, минавайки покрай техния двор, погледът му разсеяно е попаднал на Латина - замислено-седефена и малко тъжна - и неочаквано за самия себе си се е взрял в нея по-дълго.
         Латина наливаше вода на мивката в софийската кухня, но знаеше, че всъщност е в малък двор в незнаен провинциален град, където някакъв минувач, може би неин далечен познат, случайно я беше открил за себе си в юнската вечер. Чувстваше, че той не може да откъсне очи от нея и се пита: „Това ли е Латина?... Такава ли била Латина?” А тя усеща, че я гледа, но не обръща очи към него, за да разбере кой е...
         Водата в лейката прелива, Латина тръгва към другия край на малкия двор, за да полее лехите с латинки, а човекът зад оградата отминава по пътя си.
         В юнската привечер преди много, много години, когато въображението й нарисува тази случка, Латина се развълнува. Беше вълнение, напомнящо... аромат на люляк. Точно този аромат я караше да се вълнува така.
         На следващия ден продължи да се готви за кандидатстудентските си изпити, а привечер отново отиде в кухнята да смени водата на цветята във вазата... и случката се повтори. Тя наливаше вода на чешмата в същия малък двор някъде в провинцията, край ниската ограда откъм улицата отново мина нейният познат и отново, както вчера, се спря, за да погледа Латина, замислена и малко тъжна, с лице, проблясващо в седефено под сянката на голямото дърво... Само че предишния път той я забеляза случайно, вървейки покрай техния двор, а сега беше дошъл нарочно, за да види Латина - как налива вода на чешмата, а после отива да полее лехите с латинки... И Латина отново не обърна очи към него, за да разбере кой е, само усещаше, че е там и я гледа.
         И това се повтаряше много пъти привечер през някогашния юни, когато Латина, току-що завършила гимназия, скоро щеше да стане студентка.  И оттогава всяка година през юни си спомня тази измислена случка, останала в паметта й по-ярка от други, истински спомени.
         И никога не съжали, че не обърна очи, за да разбере кой я гледа като омаян през оградата. И никога не пожела той да прекрачи прага на двора и да влезе при нея...
         И никога не го забрави...









Няма коментари:

Публикуване на коментар