Когато
преди няколко месеца написах това стихотворение, моят любим Владимир Дворецки
възнегодува, че някой би могъл да ме възприеме в ролята на лиричната
героиня. Нали знаете, хората, които ни
обичат, не могат да приемат мисълта, че светът понякога не ни дооценява. Само
че на всеки от нас се е случвало да попадне в подобна ситуация. Днес реших да споделя това
стихотворение от подготвената ми за печат нова стихосбирка „Балада за птицата
Феникс”.
КВАРТАЛНА
ВЕЧЕРИНКА
или
реалната
версия на „Пепеляшка на бала”
Даже
и хубаво да се обличаш
и
със очи топлина да раздаваш,
няма
с кого да танцуваш, момиче,
там,
на кварталната пищна забава!
Има
си други звезди в махалата,
те
са харесвани и интересни!
Ти,
развълнувана и непозната,
няма
как най-ненадейно да блеснеш.
Няма
пред теб да се вие опашка,
както
на славата из лабиринта.
Ти
ще си само една Пепеляшка,
скрита
в тълпата от взора на Принца.
После
луната отвън за утеха
твоите
тъжни ръце ще целува
и,
запленени от твоята крехкост,
светлите
ангели с теб ще танцуват...
Няма коментари:
Публикуване на коментар