Логиката на емоциите

Може на пръв поглед да изглежда като оксиморон, но емоциите, за които обикновено твърдим, че нямат нищо общо с логиката, в действителност са в причинно-следствени, напълно логични връзки.

Наскоро описах в блога си как моя виртуална приятелка, на която никога не бях отказвала съдействие и която от година беше престанала да ме забелязва във Фейсбук, изненадващо ме попита как съм и след като получи отговора ми, че при мен всичко върви успешно, от своя страна сподели в колко трудна ситуация се намира самата тя, включително, че има и едни натрупани неплатени сметки... След като обмислих тази случка, в прав текст поисках от моята позната да уточни дали очаква от мен друга подкрепа освен морална, тя се ядоса, заяви ми, че явно възрастовите особености не са простили и на мен, че не е имала намерение да проси и ме блокира във Фейсбук.

Споделих тази случка в Интернет (естествено, без да споменавам името на жената, нито конкретните й проблеми), поставяйки акцент върху непремерените й думи за моята възраст. Реакцията на прочелите постинга беше еднозначна – нямаше мой познат, който да не се изуми и възмути от начина, по който жената се беше постарала да ме уязви, демонстрирайки превъзходството, че е по-млада от мен.   

Само че неприятната случка с въпросната жена води и до някои поуки и те са свързани с логиката на емоциите. Ако не познават тази логика, много хора могат да изпаднат в конфузна ситуация или да останат излъгани в очакванията си.

       Излизайки отвъд конкретния случай, разсъждавам по принцип за ситуациите, когато на човек спешно му трябват пари и нуждата го кара да си припомни дори за познати, от които отдавна не се е интересувал. Той ги изненадва с: „Как си?“ и после им споделя за проблемите си с надеждата познатите да се подсетят сами да му предложат парична помощ. Рискът от неуспех е изключително голям. Нормално е забравеният доскоро приятел да си помисли, че е бил потърсен „на пожар“, само защото изпадналият в затруднение е готов да изпробва всички резервни варианти. На никого не е приятно да се почувства като „резервен“ вариант, така че  приятелското „Как си?“, последвано от оплаквания с намесване на финансови проблеми, логично ще породи негативна емоция.  

        Още една поука от конкретната случка:  дори и да не искате от някого пари, само при намека за „финансови проблеми“, рискувате да ви третират като просещ човек. Лично аз имам един спомен отпреди много години, който ме научи никога да не споменавам за пари. Бях спечелила с проект финансиране от Европейската комисия на предаването ми за евроинтеграция по програма „Хр.Ботев“ на БНР и това осигуряваше доста добри хонорари на екипа. Хонорарите се получаваха не от познатата „Каса“, а от отдел „Реклама“, и трябваше лично да водя външните сътрудници да си ги получават оттам. След като придружих една от участничките в предаването ми до въпросния отдел и тя взе сума, която на много колеги от програмата би се сторила баснословна, не се сдържах и изкоментирах, че, за съжаление, хонорарите, които получаваме от бюджета, са изключително ниски, а не като този. Външната сътрудничка се спря, погледна ме внимателно, после взе една банкнота от пачката, която току-що бе получила, и ми я подаде. Вцепених се. След това започнах да й обяснявам, че самата аз, като автор и координатор на този проект, също взимам такива хонорари, проблемът е, че по принцип бюджетът в нашата програма е прекалено нисък. Само че и през ум не ми мина да кажа нещо язвително на жената, която реално ме беше обидила с жеста си. Знаех, че самата аз неволно съм станала причина тя да ме разбере неправилно. Логичният извод е: ако не искате от някого пари, изобщо не споменавайте пред него за финансови проблеми, защото може да ви възприеме като просяк и вие ще сте си виновни за това.

        И поредната поука, която също намирам за много важна: самата аз, ако на въпроса „Как си? получа отговор от запитания, че в момента се чувства много добре, дори да съм имала желание да му се оплача за нещо, бих се въздържала. За да не помрачавам настроението му с проблемите си. Особено ако знам, че преди това самият той е имал трудности в живота си. Светът около нас е пълен с болка, но всеки има право да изживее пълноценно хубавите си моменти и да се почувства, макар и за ограничено време, безоблачно щастлив. Ако усетя, че някой от познатите ми изживява това, сърце няма да ми даде да го обременявам с драматични изповеди. Не съм сигурна дали тази мъдрост се постига с годините, по-скоро е въпрос на вътрешна нагласа у човека, независимо от възрастта му, защото винаги съм разсъждавала така.  

         Още по-зле е, ако някой е решил да се възползва от хубавия момент,  който изживяват определени хора, за да им стовари проблемите си, с надеждата да получи подкрепа, предизвикана от съжаление. Може и да успее, но емоциите, които ще породи, няма да са му от полза. Помня как, доста отдавна, по време на едно тържество за връчване на някакви награди, се вмъкна един човек, който настоятелно привлече вниманието на присъстващите и заяви, че събира пари за болното си дете – така че, който пожелае, да даде макар и малка сума. Всички дадохме по нещо, но няма да забравя стъписването, когато насред празника, се вклини тази наистина тъжна история. После настроението нямаше как да остане празнично. Печалната истина е, че едва ли с помръкналата си радост присъстващите са отправили позитивна енергия към човека, поискал лептата. Може ли да излъчваш позитивна енергия, ако някой те е накарал да се почувстваш виновен, че в момента ти е добре? Това също е логиката на емоциите, която не бива да бъде пренебрегвана. Не вгорчавайте ничия радост! 

         Разбира се, всичко зависи от конкретния случай. Гледала съм филм, в който един от героите стресна бляскав милионерски прием с припомнянето за гладуващите деца в Африка. Но ако не става въпрос за свръхбогати, а за съвсем обикновени хора,  най-добре е да се проявява уважение към хубавия момент, който изживяват. Такива моменти и без това не са неизброими.

         И последната поука от случая с моята позната, който обяснява защо все още не мога да преодолея неприятното чувство при мисълта за нея. Трудно ми е да се освободя от усещането за изгубено време, което някога съм отделяла, за да се ангажирам многократно с нейните молби за съдействие. Логиката на емоциите и тук е непоколебима: ако ви се струва, че някой злоупотребява с отзивчивостта ви, по-добре не правете компромиси със себе си. Защото, когато този човек ви разочарова, ще съжалявате за времето, което сте му посветили!